Хронична бъбречна недостатъчност
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хроничната бъбречна недостатъчност (на латински: Insufficientia renalis chronica) е състояние на нарушени бъбречни функции – отделителна,[1] регулираща[2] и инкреторна.[3] Според тежестта на състоянието, хроничната бъбречна недостатъчност се категоризира в различна степен, от най-лека (1-ва) до крайна (5-а) степен, зависеща от хемодиализа. Времето между установяване на проблема и началото на лечение е от кардинална значимост и определя до голяма степен обратимостта на повредите върху отделителната система.