български политик и офицер From Wikipedia, the free encyclopedia
Христо Димов Калфов е български офицер и политик. След служба в двореца той става един от близките сподвижници на Александър Цанков и е външен министър на България през 1923 – 1926. По време на Втората световна война е председател на Народното събрание (1941 – 1944).
Христо Калфов | |
български политик и офицер | |
Роден |
16 октомври 1883 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | 1 февруари 1945 г.
|
Погребан | Масов гроб |
Учил в | Национален военен университет Торинска военна академия |
Партия | Демократически сговор |
Награди | Военен орден „За храброст“ |
Народен представител в: XXI ОНС XXII ОНС XXIII ОНС XXV ОНС | |
Христо Калфов в Общомедия |
Христо Калфов е роден на 28 октомври (16 октомври стар стил) 1883 в Калофер. През 1903 завършва Военното училище в София, а през 1911 – Торинската военна академия. След завръщането си в България за кратко служи в Четвърти артилерийски полк и в Школата за запасни офицери.[1] По време на Балканската война е офицер за особени поръчки при главнокомандващия цар Фердинанд I, след което остава на служба в двореца. Там той е учител на бъдещия цар Борис III, а от 1918 – негов флигеладютант.[2] В периода от февруари 1921 г. до септември 1922 г. отново е флигел-адютант на царя.[3]
През септември 1922 Христо Калфов напуска службата си и се уволнява от армията с чин полковник. През следващите месеци той участва в подготовката на Деветоюнския преврат, а след неговото осъществяване става министър на външните работи и изповеданията в правителствата на Александър Цанков.[4] Като такъв той подписва Българо-Гръцкия договор Калфов - Политис. Той е и сред водачите на Демократическия сговор и неговото цанковистко крило. След разцеплението на Демократическия сговор през 1932 Калфов се присъединява към Народното социално движение. Напуска го след Деветнадесетомайския преврат през 1934, а през 1936 прави неуспешен опит да основе Държавна социална партия. През 1941 става председател на XXV обикновено народно събрание.[2]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 Христо Калфов е осъден на смърт от Народния съд и е екзекутиран на 1 февруари 1945. Смъртната присъда е отменена през 1996 с Решение №243 на Върховния съд.[2]
Брошури с неговите речи и съчинения са издавани през 30-те г.[5] Запазени ръкописи с неговите спомени се съхраняват първоначално в НИМ, а впоследствие са предадени на ДА и част от тях е публикувана.[6]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.