Хипохлорит
From Wikipedia, the free encyclopedia
В химията хипохлоритът или хлороксидът е анион с химична формула ClO−. Той се комбинира с редица катиони, за да образува хипохлоритни соли. Сред често срещаните примери са натриевият хипохлорит (домакинска белина) и калциевият хипохлорит („хлорна вар“ за плувен басейн).[2] Разстоянието Cl-O в ClO− е 1,69 Å.[3]
Хипохлорит | |
Свойства | |
---|---|
Формула | ClO⁻ |
Моларна маса | 50,964 u[1] |
Идентификатори | |
CAS номер | 14380-61-1 |
PubChem | 61739 |
ChemSpider | 55632 |
Номер на ООН | 3212 |
DrugBank | DB11123 |
ChEBI | 29222 |
SMILES | [O-]Cl |
InChI | InChI=1S/ClO/c1-2/q-1 |
InChI ключ | WQYVRQLZKVEZGA-UHFFFAOYSA-N |
UNII | T5UM7HB19N |
Gmelin | 682 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Хипохлорит в Общомедия |
Името може да се отнася и до естери на хипохлорната киселина, а именно органични съединения с ClO– група, ковалентно свързана с останалата част от молекулата. Основният пример е терт-бутил хипохлорит, който е полезен хлориращ агент.[4]
Повечето хипохлоритни соли се обработват като водни разтвори. Основните им приложения са като избелващи, дезинфекционни и агенти за пречистване на вода. Те се използват и в химията за реакции на хлориране и окисление.
Вижте също
- Хлорен оксид
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.