Хипотермия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хипотермия (от гръцки: хипо – под и терме – топлина) е състояние на организма, при което телесната температура пада под 35 °C (95 °F) – температура, твърде ниска за осъществяване на нормалния обмен на веществата в тялото и функционирането на организма. Нормалната телесната температура при човека се поддържа в относително постоянни нива – между 36.5 – 37.5 °C (98 – 100 °F), чрез хомеостазата и терморегулацията. Когато тялото е изложено продължително време на студ и организмът не може да възстанови изгубената топлина, телесната температура започва да спада. Характерни за намаляването на телесната температура симптоми са треперене и умствени смущения (загуба на памет, ориентация).
Хипотермия | |
Класификация и външни ресурси | |
---|---|
МКБ-10 | Т68 |
МКБ-9 | 991.6 |
База данни DiseasesDB | 6542 |
База данни eMedicine | med/1144 |
Мед. рубрики MeSH | D007035 |
Хипотермия в Общомедия |
При хипотермия жизнеността на организма рязко спада заради липсата на достатъчно кислород. Това обстоятелство се използва в медицинската практика за разграничаване на изкуствена местна и обща хипотермия. С местна хипотермия се лекуват кръвоизливи, травми и възпаления. Общата хипотермия се прилага при операции на жизненоважни органи (например сърце), за които трябва временно спиране на кръвообращението.[1] Един от случаите на хора с най-ниска телесна температура е документиран в Швеция през 2010 година. Тогава на 7-годишно момиче е измерена температура 13 °C (55,4 °F).
Хипотермията е противоположност на инсолацията (или хипертермия), която се получава при топлинен удар.