From Wikipedia, the free encyclopedia
Хипнозата (от гр. ύπνος – сън) като клинично понятие се отнася до поведенчески съноподобно състояние с изменение в съзнанието при изборно стеснена възможност за връзка с външния свят и ограничени волеви подбуди.
Тя може да се прилага за обезболяване при операции и при раждане, за лечение на неврози, психосоматични болести и някои соматични заболявания, за осъществяване на регресия на личността и др. Въпреки това при нейното прилагане съществуват рискове. Съгласно нормативната уредба в България хипнозата може да се прилага само с диагностична или лечебна цел, от правоспособни психотерапевти в лечебни заведения, без присъствието на лица, които не са в терапевтичния екип.
Изкуствено получавани съноподобни състояния, предоставящи възможност за психическо въздействие, са били познати от дълбока древност в Египет, Индия, Персия. Състоянието на хипноза е било известно и на древните евреи като състояние, в което човек е нито бодър, нито заспал, но може да отговаря на въпроси, докато в същото време душата му отсъства. В древен Египет за целите на хипнозата са използвали и продължителното втренчено гледане в блестящи предмети с нарисувани на тях различни знаци, по-късно започнали да прилагат и поглаждането на кожата (т.нар. паси) със закриване на очите и др. подобни манипулации. Известно е, че индийските факири можели да демонстрират различни хипнотични явления.
Виенският лекар Франц Месмер (1775 г.) в духа на проучваните от съвременника му Луиджи Галвани биоелектрични явления при живи организми и обощавайки схващанията на Парацелзиуз, Ван Хелмонд, Максуел, Флуд и др., изгражда своята магнитно-флуидна теория. Той счита, че хипнозата почива на магнетични въздействия, които нарича животински магнетизъм. Месмеровото магнетично лечение, провеждано с театрална церемониалност в клиниката му в Париж, било оценено като измамническо от френска държавна комисия още приживе на Месмер, но методиката му, описана от неговия последовател Пюисегюр (de Puissegure), бързо се разпространила в други европейски страни.
През 1819 г. португалският изследовател Де Фария (de Faria) публикува проучване, доказващо че „магнетичните явления“ могат да се получат чрез психични въздействия върху болните.[1][2]
Наименованието „хипноза“ е въведено през 1843 г. от шотландския хирург Джеймс Брейд в книгата му Neurypnology.[3] Там той я описва като състояние на умствена концентрация, която често води до релаксация. Той отхвърля магнитно-флуидната теория на Месмер и показва, че хипноза може да се получи чрез продължително напрегнато концентриране на вниманието върху блестящ предмет. По време на хипноза човек изглежда сякаш спи, но хипнозата наподобява съня само външно. По късно д-р Брейд разбира грешката си, а именно че хипнозата и сънят не са равнозначни. В друга своя книга[4] той признава, че първоначалната му терминология е подвеждаща и предлага термина „моноидеизъм“. Терминът „хипноза“ обаче вече е приет от учените и разпространен сред обществото.
В същия период Елиътсън (Elliotson) основава, с цената на загуба на лекарските си права, първото списание за месмеризъм, както и мрежа от Месмерови общества. Паркър (Parker) по същото време хипнотизира 1200 души в Ексетерското месмерианско общество, на 200 от които прави безболезнени хирургични операции. Джеймс Есдейл като хирург в Бенгалия провежда 1000 малки и повече от 300 големи операции в хипноза.
През 1891 г. Британското медицинско дружество оповестява благоприятното заключение на лечебната стойност на хипнозата и уточнява някои нейни показания.
Огромни заслуги за изясняване на показанията и техниката на хипнозата има лекарят от Нанси, Франция – Амброаз Лиебо, създател на Нансийската хипнотерапевтична школа. Тя разглежда хипнозата като нормално явление, присъщо на здравия индивид, и успява да обори схващането на Парижката школа, начело с Жан-Мартен Шарко, че хипнозата е болестно състояние, свойствено само на хистерията.
С използване на хипноза е свързано и началото на психоанализата на Зигмунд Фройд и Йозеф Бройер.[1]
През 30-те години на XX век отношение по въпросите на хипнозата взема и българският психиатър Никола Кръстников, който създава собствен отреагиращ психотерапевтичен метод – репродукционния метод, при който преднамерено се избягват активната сугестия (внушение) и хипнозата и се търси отреагиране на психотравмените преживявания в ясно съзнание. Неговата ученичка Е. Шеханова прилага тази методика и става неин ревностен популяризатор. Приблизително по същото време с въпросите на хипнозата се занимава и Кирил Чолаков, който създава друга отреагираща психотерапевтична методика – декапсулационната, при която се търси отреагиране в хипноза на психотравмените преживявания и се прилага благоприятна хипносугестия (внушение в хипноза).[1][2]
Според българския психотерапевт и педагог проф. Георги Лозанов хипнозата като клинично понятие се отнася до поведенчески съноподобно състояние с изменение в съзнанието при изборно стеснена възможност за връзка с външния свят и ограничени волеви подбуди.
Най-често хипнозата се получава чрез внушение, ето защо мнозина я наричат внушен сън, но тя може да възникне и без внушение. Мнозина болни от психиатричната клиника изпадат в хипнотични състояния спонтанно. Също така, когато по време на естествен сън спящият започне да разговаря с окръжаващите го, без да се събуди, той е в състояние на хипноза. Защото хипнозата е поведенчески съноподобно състояние с рапорт (връзка с външната среда), който се използва за отправяне на внушения с лечебна цел.
Както съществува хипноза без внушение, така съществува и внушение без хипноза (напр. т.нар. плацебо).[2]
Съзнанието в хипноза може да се променя количествено в най-различна степен. Леките промени са само субективно доловими (чувство на умора, тежест в крайниците, сънливост) – това състояние се нарича „сомнолентност“ (сомноленция).
В по-нататъшния ход на хипнозата връзката с околната среда се стеснява все повече, докато се прекъснат всички сензорни връзки освен онази с водещия хипнозата, която образува рапорта. Сънливостта тогава е по-силно изразена, неизхождащите от хипнотизатора раздрази се долавят смътно. Все пак при събуждане лекуваният има спомен за преживяното в сеанса. Тази степен на промяна в съзнанието се нарича „хипотаксия“.
В следващата по-дълбочина степен, наричана „сомнамбулизъм“, събитията от сеанса се покриват с амнезия.[1]
Оставени сами на себе си, хипнотизираните или спонтанно се събуждат, или прекъсват рапорта и преминават в обикновен сън. Тези спонтанни явления може да възникнат и като израз на съпротива срещу внушения, които не са съобразени с мирогледа и нравствените изисквания на лекувания. Това, което е против интереса или основните му становища, въпреки видимо подчинената воля се отхвърля.[1]
Проф. Лозанов дефинира четири типа комуникация между хората от гледна точка на свободата и развитието на личността:
Според Лозанов клиничната сугестия и хипнозата следва да се прилагат само в клиниката при болни със строго определена клинична индикация.[5]
Съществуват редица методи за хипнотизиране:
Общите механизми на всички тези и десетки други варианти на методи за хипнотизиране са:
Според проф. Лозанов всички методи, използващи механизмите на „ръководеното“ или „диктувано“ състояние на ума, в действителност работят с хипноза или поне въвеждане в хипноза. В най-добрия случай те работят с клинична сугестия (внушение в будно състояние).[5]
По време на хипноза могат целенасочено чрез внушение да се изменят:
1. Функции на вегетативната нервна система – пулс, кръвно налягане, моторика на стомаха и червата и др.
2. Различни физиологични процеси:
3. Различни звена в психическата активност на личността, които да доведат до:
По време на хипноза могат целенасочено чрез внушение да се предизвикат и различни реакции:
а) кръвотечение от кожата и носа; кръвонасядане; остър оток; температурни колебания и пигментации; психогенни екземи, гангрени, разстройства на пигментацията, витилиго, лишеи, хеморагии и мускулни атрофии;
б) реакции, които бележитият руски физиолог И. П. Павлов обяснява с наличието на парадоксална фаза:
Чрез хипноза или клинична сугестия (внушение в будно състояние) могат да се лекуват заболявания от кръга на неврозите и психосоматичните болести, както и да се осъществи обезболяване при операции и при раждане. Хипнозата може да повлияе благоприятно и някои соматични заболявания, не само в тяхната психологична симптоматика. Според Лозанов т.нар. „хипнотични чудеса“ имат сугестивна основа и лекарите са тези, които трябва да решат дали да се използва хипноза, като имат предвид нейните странични ефекти.[5]
Според проф. Лозанов хипнозата следва да се прилага само в клиниката при болни със строго определена клинична индикация, тъй като при използването ѝ съществуват опасности. Той пише за случай на хистерична слепота, продължила 14 години, която настъпила след хипнотичен сеанс, проведен от роднина лаик. Случаят е съобщен от създателя на автогенния тренинг Йоханес Шулц в книгата „Техника на хипнозата“.[8]
Лозанов цитира и книгата му „Увреждания на здравето чрез хипноза. Резултати от колективни изследвания“[9], в която са събрани публикации на повече от 50 автори, съобщаващи за вредни въздействия върху здравето от прилагането на хипноза, както и за злоупотреба с това състояние. Шулц е извършил и собствени проучвания в 11 университетски клиники, както и в редица други болници и получава данни за над 100 увреждания на здравето след хипноза в рамките само на няколко години.
Хипнотизираните веднъж показват увеличена готовност за нови хипнози не само по отношение на първия хипнотизатор, но и към всеки друг, който напомня на него. Известно е, че многократно хипнотизирваните се подават на диктуващи внушения отново и отново, много често без да съзнават това. Също така хипнотичното влияние върху личността може да бъде много продължително, в своята практика проф. Лозанов съобщава за три случая, при които постхипнотичните (следхипнозни) внушения са се запазили повече от 10 години. Проведените от него изследвания потвърждават, че в хипноза не само не се развиват нови креативни възможности, но съществуващите се ограничават, тъй като системно хипнотизирваните вече очакват всички нови решения да се вземат от хипнотизатора. Ето защо той ограничава значително хипнотерапията в психиатричната клиника и започва лечебна работа главно с клиничната сугестия (внушение в будно състояние), която може да се прилага в клиниката с по-голяма свобода.[5]
В България правните въпроси, свързани с хипнозата, са уредени в „Инструкция № 5 за прилагане на методи за диагностика и лечение, които водят до временна промяна на съзнанието“, издадена от Министерството на народното здраве, изменена и допълнена от Министерството на здравеопазването (Обн. ДВ, бр. 19 от 7 март 1975 г., изм. ДВ, бр. 35 от 6 май 1975 г., изм. ДВ, бр. 44 от 29 април 2002 г.).
Извадки от Инструкция № 5, касаещи прилагането на хипноза:
Чл. 1. Методите за диагностика и лечение, които водят до временна промяна на съзнанието, са: биологични шокови методи с използване на електрошок, инсулин, кардиазол и други медикаменти; хипнози; упоявания (наркози). Тези методи се прилагат само с диагностична или лечебна цел.
Чл. 2. (1) Прилагането на посочените в чл. 1 методи става само след предварителното съгласие на болния или съгласието на законния представител или попечител, когато болният е недееспособен.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2002 г.) При невъзможност да се получи съгласието на болния или законния му представител при болестни състояния, които застрашават живота и здравето на болния или околните и налагат спешно прилагане на посочените в чл. 1 методи, е необходимо разрешение на управителя, съответно изпълнителния директор на лечебното заведение.
…
Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2002 г.) (1) Хипнозата се прилага само в лечебни заведения и се извършва от правоспособни психотерапевти.
(2) Не се допуска прилагане на хипноза в присъствие на лица, които не са в терапевтичния екип.
…
Чл. 6. След завършване на всяка процедура при прилагане на диагностичен или лечебен метод, който води до временна промяна на съзнанието, лицето, което извършва процедурата, е длъжно да осигури необходимите наблюдения и мерки за сигурност на болния до пълното възстановяване на съзнанието му.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.