Хексамилион

Стената Хексамилион (на гръцки: Εξαμίλιον τείχος „шест мили стена“) е отбранително съоръжение, изградено през Коринтския провлак за охрана на единствения сухоземен маршрут към Пелопонеския полуостров от континенталната част на Гърция.

Хексамилион
Останки от защитна кула
Местоположение
37.926208, 22.9726 Местоположение в Гърция
Страна	Гърция
Дем	Коринтия
Град	Коринт
Археология
Вид	фортификация
Период	IV – XV век
Епоха	Средновековие
Сайт	odysseus.culture.gr/h/3/eh351.jsp?obj_id=12741
Хексамилион в Общомедия

История

Ранни укрепления

Хексамилион е резултат от дълга серия от опити за укрепване на провлака, датиращи от Микенския период.^[1][2] По-късно, когато Ксеркс нахлува през 480 г. пр. Хр, много от пелопонеските градове предлагат да се отстъпи в укрепения провлак, вместо да се завардват Термопилите (Херодот История 7.206), както и преди битката при Саламина (Херодот 8.40, 49, 56). Авторът също така отбелязва (7.138), че концепцията за крепост Пелопонес е безполезна без контрол над океана.

Хексамилион

Шестмилната стена е построена в периода между 408 и 450 пр. Хр., през царуването на Теодосий II по време на Великото нашествие на варвари в Римската империя. Атаката на Аларих над Гърция от 396 г. или ограбването на Рим през 410 г. от вестготите вероятно са мотивирали строителството, като са включени кули, брегови укрепления и поне една крепост^[3] с две порти (северна и южна), като северната врата функционира като официален вход на Пелопонес. Стената е построена от чакъл, хоросан и квадратни камъни. Не е сигурно колко време е отнело, за да се завърши строителството, но важността на тази задача е очевидна от мащаба му; Хексамилион и днес е най-голямата археологическа структура в Гърция. Строителството изисква голямо количество материал и до голяма степен води до разрушаването за добив на камък на околните структури, като храма на Посейдон в Истмия, или се изгарят на вар, както светилището на Хера в Перахора, а също и много древни статуи в Коринт. През царуването на Юстиниан стената е укрепена с допълнителни кули, достигайки общия брой от 153. Военното приложение на Хексамилиона изглежда намалява след VII век. През 1415 г. византийският император Мануил II лично надзирава ремонтните работи в продължение на четиридесет дни. Високата цена на тази работа предизвика бунт сред местния елит. Стената е проломена през 1423 г. и отново през 1431 г. от Османска империя. Пелопонеският деспот Константин Палеолог възстановява стените отново през 1444 г., но османците отново я преодоляват през 1446 г. под командването на Турахан бей^[4], и отново през октомври 1452 г. След османското завладяване на Пелопонес през 1460 г. стената е изоставена. За своята история стената не успява да изпълни функцията, за която е построена. Елементи на стените са запазени южно от Коринтски канал и храма на Посейдон в Истмия.

Изображения

• 
  Детайл от кула с архитектурен елемент с издълбани с гипсови орнаменти.
• 
  Участък от северозападната стена.
• 
  Гледка по протежение на стената.
• 
  Детайл от структурата.
• 
  Карта на Коринтския провлак с местоположението на Хексамилиона.

Допълнителна литература

• Barker, J. W. (New Brunswick, NJ 1969). Manuel II Paleologus (1391–1425): A Study in Late Byzantine Statesmanship.
• Clement, P. A. (Thessaloniki 1977) “The Date of the Hexamilion” in Essays in Memory of Basil Laourdas.
• Fowden, G. (JRA 8 (1995), p. 549-567). “Late Roman Achaea: Identity and Defense.”
• Hohlfelder, R. (GRBS 18 (1977), p. 173-179). "Trans-Isthmian Walls in the Age of Justinian."
• Jenkins, R. J. H. and H. Megaw. (BSA 32 (1931/1932) p. 68-89). “Researches at Isthmia.”
• Johnson, S. (London 1983). Late Roman Fortifications.
• Lawrence, A. W. (BSA 78 (1983), p. 171-233). “A Skeletal History of Byzantine Fortification.”
• Leake, W. M. (London 1830). Travels in the Morea.
• Monceaux, P. (Gazette archéologique (1884), p. 273-285, 354-363). “Fouilles et recherches archéologiques au sanctuaire des Jeux Isthmiques.”
• Monceaux, P. (Gazette archéologique (1885), p. 205-214). “Fouilles et recherches archéologiques au sanctuaire des Jeux Isthmiques.”
• Pringle, D. (Oxford 1981). The Defense of Byzantine Africa from Justinian to the Arab Conquest. (British Archaeological Reports, International Series 99).
• Stroud, R. (Hesperia 40 (1971), p. 127-145). “An Ancient Fort on Mount Oneion.”
• Winter, F. E. (London 1971). Greek Fortifications.
• Wiseman, J. R. (Hesperia 32 (1963), p. 248-275). “A Trans-Isthmian Fortification Wall.” Secondary sources on transisthmian fortifications
• Bodnar, E. W. (AJA 64 (1960), p. 165-172). “The Isthmian Fortifications in Oracular Prophecy.”
• Broneer, O. (Hesperia 37 (1968), p. 25-35). “The Cyclopean Wall on the Isthmus of Corinth, Addendum.”
• Caraher, W. R. and T. E. Gregory. (Hesperia 75.3 (2006), p. 327-356). “Fortifications of Mount Oneion, Corinthia.”
• Chrysoula, P. K. (AAA 4 (1971), p. 85-89). “The Isthmian Wall.”
• Dodwell, E. (London 1819). A Classical and Topographical Tour through Greece II
• Fimmen, E. (RE IX (1916), cols. 2256–2265). “Isthmos.”
• Hope-Simpson, R. (London 1965). Gazetteer and Atlas of Mycenaean Sites.
• Jansen, A. g. (Lewiston, NY 2002). A Study of the Remains of Mycenaean Roads and Stations of Bronze-Age Greece.
• Lawrence, A. W. (Oxford 1979). Greek Aims in Fortification.
• Vermeule, E. T. (Chicago 1972). Greece in the Bronze Age.
• Wheler, G. (London 1682). A Journey into Greece.
• Wiseman, J. R. (diss. University of Chicago 1966). Corinthian Trans-Isthmian Walls and the Defense of the Peloponnesos.

Източници

1. Broneer, O. (Hesperia 35 (1966), p. 346 – 362). „The Cyclopean Wall on the Isthmus of Corinth and Its Bearing on Late Bronze Age Chronology.“
2. Wiseman, J. R. (Göteborg 1978). The Land of the Ancient Corinthians. (Studies in Mediterranean Archaeology 50).
3. Gregory, T. E. (Princeton, NJ 1993). The Hexamilion and the Fortress. (Isthmia vol. 5).
4. Setton, Kenneth M. The Papacy and the Levant, 1204 – 1571: The fifteenth century, isbn 0-87169-127-2

• Zosimus, Historia nova 1.29 (253-260 CE), 5.6 (396 CE).
• Procopius, De aedificiis 4.2.27-28 (548-560 CE). IG IV.204 (548-560 BCE). G. Sphrantzes, Chronicon minus (p. 4, Grecu) (1415 CE), (p. 16, Grecu) (1423 CE), (p. 50, Grecu) (1431 CE), (p. 52, Grecu) (1435 CE), (p. 66, Grecu) (1444 CE), (p. 128, ed. Grecu) (1462).
• Laonikos Chalkokondyles (p. 183-184, ed. Bonn) (1415 CE), (p. 319-320, ed. Bonn) (1443 CE), (p. 70, Grecu) (1446), (p. 345-346, ed. Bonn) (1446 CE), (p. 443, ed. Bonn) (1458). Short Chronicle 35 (p. 286, Schreiner, I) (1415 CE), 33 (p. 252, Schreiner, I) (1446 CE).
• Manuel II, The Letters of Manuel Palaeologus (p. 68, Dennis) (1415–1416 CE).
• Mazaris, Descent into Hades (p. 80-82, Buffalo (1415 CE).
• Cyriacus of Ancona, Cyriacus of Ancona and Athens (p. 168, Bodnar) (1436 CE). Pythian Oracle (p. 166-167, Bodnar) (1431–1446 CE).
• Pseudo-Phrantzes, Chronicum maius (p. 235, ed. Bonn) (1452 CE).
• Plutarch, Lives Agis and Cleomenes 20.1-21.4 (223 BCE),
• Aratus 43.1-44.4 (223 BCE). Polybius 2.52.1-53.6 (223 BCE).
• Diodorus Siculus 15.68.1-5 (369/368 BCE), 19.53.1-53.4 (316 BCE), 19.63.1-64.4 (315 BCE).
• Xenophon, Hellenica 6.5.49-52 (370 BCE), 7.1.15-22 (369 BCE).
• Herodotus 7.138-139 (480 BCE), 8.71-72 (480 BCE), 9.7-8 (480 BCE).

Външни препратки

• Разкопки на Хексамилиона, Държавен Университет Охайо

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hexamilion wall в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​