Хвърляне на диск
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хвърлянето на диск е лекоатлетическа дисциплина, при която атлетът хвърля тежък диск, стремейки се да го изхвърли на най-голямо разстояние. Това е древен спорт, засвидетелстван още от статуята на Мирон Дискохвъргач, датираща от 5 век пр.н.е. Макар да не е част от модерния петобой, той е част от древногръцкия петобой[1] и част от модерния десетобой.
При мъжете дискът тежи 2 kg и има диаметър 219 – 221 mm. При жените дискът тежи 1 kg и има диаметър 180 – 182 mm. При юношите теглото е по-малко. Основната част на диска е метална, докато ръбовете му са от пластмаса, дърво, фибростъкло или полимер, подсилен с въглеродни влакна.
Преди хвърлянето състезателят застава в окръжност с диаметър 2,5 m. Атлетът стои с гръб към посоката на мятането на диска. След това се завърта 1,5 оборота, набирайки инерция и хвърляйки диска. Целта е дискът да попадне в сектор, който е образуван от 34,92° ъгъл спрямо дъгата на кръглата площадка. Няма точно определено правило за това как трябва да се изхвърли диска, но е необходим добър баланс при завъртането, с цел да се придаде точен ъгъл на диска, който би му позволил да отиде възможно най-далече. Площадката е оградена с мрежа до зоната, в която диска може да падне, като това се прави основно поради съображения за безопасност на зрителите. Обикновено се правят между 3 и 6 опита, а най-добрият резултат от тях се взема в класирането.
Точно преди изхвърлянето на диска, атлетът го завърта с палец, като по този начин му придава по-голяма аеродинамичност и по-дълъг полет. Техниката на хвърляне е сложна за овладяване и отнема години усъвършенстване.