Харолд Блум
американски литературен теоретик и историк / From Wikipedia, the free encyclopedia
Харолд Блум (на английски: Harold Bloom, р. 11 юли 1930) е американски литературен критик и почетен професор по хуманитаристика в Йейл. [2] Сънародникът му, критикът Джеймс Ууд, го описва като „най-прочутия американски литератор“, мнение, което потвърждава и Франк Кърмоуд, казвайки, че Блум е „вероятно най-знаменитият“.[3][4]. Книгите му са преведени на повече от 40 езика. Първата от тях е издадена през 1959 г. и оттогава Блум е написал още двайсетина литературоведски книги, няколко на религиозна тематика и един роман. Той също така е редактор на една поредица от няколкостотин антологии[5][6].
Харолд Блум Harold Bloom | |
американски литературен теоретик и историк | |
Роден | |
---|---|
Починал | 14 октомври 2019 г. (89 г.)
|
Религия | юдаизъм[1] |
Учил в | Йейлски университет Университет „Корнел“ |
Работил | литературен критик, университетски преподавател |
Научна дейност | |
Област | Теория на литературата |
Работил в | Йейлски университет |
Публикации | The Anxiety of Influence (1973) The Western Canon (1994) |
Повлиян | Нортръп Фрай |
Семейство | |
Съпруга | Джийн Гулд (от 1958 г.) |
Деца | 2: Даниъл и Дейвид |
Уебсайт | english.yale.edu/people/tenured-and-tenure-track-faculty-professors/harold-bloom |
Харолд Блум в Общомедия |
Кариерата на Блум започва с изучаването на романтическите поети и на поетите модернисти, което преминава в общо теоретизиране на писателското творчество. Разглеждането на религиозната литература, в т.ч. библейски текстове, привличат вниманието и на по-широка аудитория. Особено роля играе неговият възглед за „Западния канон“ – списък от книги, чиято цивилизационна значимост той обявява за неоспорима.[7]
Блум води два курса в Йейл: един върху пиесите на Уилям Шекспир; другият върху поезията от Джефри Чосър до Харт Крейн. Някои от неговите трудове отразяват преподавателския му опит, като се започне с Шекспир: изобретяването на човека (Shakespeare: The Invention of the Human, 1998) и се стигне до Анатомия на влиянието (The Anatomy of Influence, 2011). Тези свои трудове той нарича „обобщение“ на своята кариера.