![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bd/Tetrafluoroethane_liquid.jpg/640px-Tetrafluoroethane_liquid.jpg&w=640&q=50)
Халоалкан
From Wikipedia, the free encyclopedia
Халоалканите (също халогеноалкани или алкилхалиди) са група химични съединения, които се произвеждат от алкани, съдържащи един или повече халогена. Те са част от общия клас на халоген-органичните съединения. Те имат широко пирложение и имат най-различни търговски наименования. Използват се като огнезащитни средства, за пожарогасене, хладилни агенти, разтворители и лекарства. Много от халоалканите са доказани за токсични и сериозни замърсители на околната среда. например, хлорофлуоровъглеродите водят до изтъняване на озоновия слой.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bd/Tetrafluoroethane_liquid.jpg/640px-Tetrafluoroethane_liquid.jpg)
Единствено халоалканите, съдържащи хлор, бром и йод, представляват заплаха за озоновия слой, но флуорираните летливи халоалкани на теория също могат да действат като парникови газове. Бромометанът е противоречиво дезинфекционно средство, но йодометанът, който възниква естествено в природата, няма озоноизтъняващи свойства. Халоалканите се обозначават с обща формула „RX“, където R е алкилната група, а X е халоген (F, Cl, Br, I).
Халоалканите са известни от векове. Хлороетан се произвежда по изкуствен път още през 15 век. Систематичният синтез на тези съединения се разработва през 19 век покрай разработването на органичната химия и разбирането на структурата на алканите. Така се появяват методи за избирателно образуване на C-халогенни връзки. Особено гъвкавите методи включват добавянето на халогени и алкени, хидрохалогениране на алкени и преобразуването на алкохоли в алкил халиди. Тези методи са толкова надеждни и толкова лесно изпълними, че халоалканите бързо и евтино намират приложение в химическата промишленост, тъй като халидът може допълнително да бъде заместен с друга функционална група.
И докато повечето халоалкани се произвеждат от хората, на Земята съществуват и природни източници на халоалкани, най-вече чрез ензим-медииран синтез при бактериите, гъбите и особено морските водорасли. Най-разпространените халоалкани са бромоалканите, вариращи от биологично произвеждани до ароматни и ненаситени (индоли, терпени, ацетогенини, феноли).[1][2] Халогенираните алкани в наземните растения са по-редки. Съществуват и бактерии с дехалогениращи ензими, които премахват халоалкани. Смята се, че океаните освобождават 1 – 2 милиона тона бромометан на година.[3]