Франсис Фукуяма
From Wikipedia, the free encyclopedia
Йошихиро Франсис Фукуяма (на английски: Francis Fukuyama) е американски социолог, политолог, политикономист и писател от японски произход, неоконсерватор[1].
Франсис Фукуяма Francis Fukuyama | |
американски социолог | |
Франсис Фукуяма през 2005 г. | |
Роден |
27 октомври 1952 г. (71 г.)
|
---|---|
Учил в | Харвардски университет Университет „Корнел“ |
Научна дейност | |
Област | Социология, политология |
Работил в | Университет „Джордж Мейсън“ Университет Джонс Хопкинс Станфордски университет |
Семейство | |
Уебсайт | fukuyama.stanford.edu |
Франсис Фукуяма в Общомедия |
Известен е най-вече с книгата си „Краят на историята и последният човек“ (1992), която твърди, че в световен мащаб разпространението на либералните демокрации и свободния капиталистически пазар на Запад е знак за крайна точка на социокултурната еволюция на човечеството и вероятно окончателна форма на човешко управление. Следващата му книга, „Социалните добродетели и създаване на възход“ (1995), обаче показва промяна на позицията му, че културата не може да бъде отделена от икономиката. Фукуяма е свързан и с възхода на неоконсервативното движение, от което след това се дистанцира. През 2008 г. подкрепя изборната кампания на Барак Обама. От 2010 г. работи в Центъра за Демокрация и Законност при университета Станфорд.