Фонон
From Wikipedia, the free encyclopedia
Фононът, подобно на квазичастиците е формален обект, който се използва в различни области на теоретичната физика.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Във физиката на твърдото тяло фононът описва квантово трептене (квантов режим на трептене), възникващо в твърдокристални структури като атомната решетка на твърдите тела. Последните обясняват някои основни свойства на твърдите тела като топлинната и електрическа проводимост. В частност, фононите с определена дължина на вълната са причина за пораждане на „звуци“ в твърдите тела, откъдето идва и името фонон, означаващо „глас“ на гръцки език. При термичната изолация фононите са главният механизъм, който способства за провеждането на топлина.
Фононите в частност могат да бъдат разглеждани като квантовомеханичния вариант на специален вид вибрация, известна като единичен режим на трептене (собствен режим на трептене) в класическата механика, при който всяка част от кристалната решетка осцилира с една и съща честота. Според добре познатия модел от класическата механика, всяко произволно механично трептене може да се разглежда като суперпозиция на единични режими с различни честоти. В този смисъл единичните режими са елементарните вибрации на кристалната решетка.
Въпреки че гореспоменатите единични режими на трептене имат вълнов характер, от гледна точка на квантовата механика те проявяват и свойства на частица. Фононите са бозони, при които спина е цяло число.