Флорентинска школа
From Wikipedia, the free encyclopedia
Флорентинската школа[1] се отнася до художници в, от или повлияни от реалистичния стил, разработен във Флоренция през XIV век, до голяма степен чрез усилията на Джото ди Бондоне, а през XV век прераснал във водеща школа на западната живопис. Традиционно ѝ се приписва самото възникване на Италианския ренесанс, който скъсва с византийския стил, царуващ дотогава. Някои от най-известните художници от по-ранната флорентинска школа са Фра Анджелико, Сандро Ботичели, Филипо Липи, семейство Гирландайо, Мазолино да Паникале и Мазачо.[2]
Флорентинската школа се развива отделно от изобразителното изкуство на Сиенската школа и нейния изтънчен вкус към цветовете, наследен от Византия, и нейната загриженост да асимилира готическите начини на изразяване от най-чистата византийска традиция. Медичите, банкери и покровители на града, защитават и субсидират флорентинските художници.
Флоренция е родното място на Зрелия Ренесанс, но в началото на XVI век най-важните художници, включително Микеланджело и Рафаело, са привлечени в Рим, където са най-големите поръчки. Отчасти това следва Медичите, някои от които стават кардинали и дори папи. Подобен процес засяга и по-късните флорентински художници.
Флорентинската школа със своето изобилие ще действа чрез много открития в живописните техники (например в маркетрите). Тя запада около XVII век: през бароковия период многото художници, работещи във Флоренция, рядко са големи имена в живописта.
Въпреки че Джорджо Вазари поставя произхода на италианския художествен Ренесанс във Флоренция, историци на изкуството като Роберто Лонги смятат, че и други италиански столици като Болоня, Ферара, Урбино, Венеция, Милано, Бари, Перуджа, Падуа, Неапол, Палермо и Равена, също допринасят (чрез многобройните си обмени) за художественото обновление на този период.