Флажолет (на френски: flageolet, от старофр. flageol – „флейта“) е старинен музикален инструмент, вид флейта с прдълговата форма и висок регистър. Първият известен флажолет е изработен през 1581 година във Франция от Жювини (Sieur de Juvigny). Представлява тръба от чемшир или слонова кост с цилиндричен или обратно-коничен канал, с 6 отвора за пръсти и свирка. Има френски флажолети (с четири отвора отпред и два отзад) и английски (с всичките шест отвора от предната страна). Освен това има двоен флажолет с една свирка и две тръби, което позволява извличане на два звука едновременно. Строят е висок, в две октави, като се започне от ре на 2-ра октава.
История
Флажолетът получава най-голямо разпространение през 17 век, а по-късно е заменен от флейтата пиколо. Флажолетите от началото на 18 век се състоят от две съединяващи се части, като горната (със свирката) е увеличена до 300 мм и е превърната в специална камера с тампон, който абсорбира влагата.
Флажолети присъстват в композициите на Бах, Хендел, Глук, Моцарт.
Поради високия мелодичен звук, флажолетът се използва за обучение на птици да възпроизвеждат различни мелодии.
Като музикален термин
В България, „флажолет“ е също музикален термин, който се използва за характеризирането на начин на свирене на музикален инструмент, който се състои в извличане на обертонове.
При струнните инстументи се изпълнява като струната само се докосва без да се притиска към грифа. Чрез докосването се потиска основния тон и се извличат само обертоновете, създадени от вибрациите на двете части на струната от двете страни на докосването. Точките, в които се изпълняват флажолети, са тези, които разделят струната на равни части, кратни на 2. При докосване в средата полученият звук съответно е една октава по-висок, при една четвърт – две октави по-висок и т.н.
Звуковият ефект донякъде напомня тембъра на флейта и оттам и названието „флажолет“.
Флажолети и обертонове
Тясната връзка между обертонове и флажолети в музиката често води до използването им като синоними в чисто музикален контекст, но те се считат за различни и това може да доведе до някои недоразумения. Таблицата по-долу демонстрира как трябва да се изчисляват.
| 1 | 440 Hz | Основен тон | Първи флажолет |
| 2 | 880 Hz | Първи обертон | Втори флажолет |
| 3 | 1320 Hz | Втори обертон | Трети флажолет |
| 4 | 1760 Hz | Трети обертон | Четвърти флажолет |
Вижте също
Източници
- Хаджиев, Парашкев. Елементарна теория на музиката. изд. Музика, София, 2000
- Флажолет. Музыкальная энциклопедия. Том 5. — М., Советская энциклопедия, 1981. – Стб. 835-836. – 1056 стб.
- Флажолет. Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890–1907.
Външни препратки
- flageolets.com – уеб страница, посветена на инструмента Флажолет
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
