Флавий Василиск
From Wikipedia, the free encyclopedia
Флавий Василиск (на латински: Flavius Basiliscus[1]; † 476/477) е император на Източната Римска империя от династията на Лъв, който управлява за кратко (9 януари 475 – август 476 г.), когато император Зенон е прогонен от Константинопол вследствие на бунт.
Флавий Василиск Βασιλίσκος | |
византийски император | |
Роден | |
---|---|
Починал | 476 г.
|
Религия | православие |
Управление | |
Период | 9 януари 475 – август 476 г. |
Предшественик | Зенон |
Наследник | Зенон |
Семейство | |
Род | Тракийска династия |
Братя/сестри | Елия Верина |
Съпруга | Елия Зенона |
Деца | Марк |
Флавий Василиск в Общомедия |
Василиск е брат на императрица Елия Верина, съпруга на император Лъв I (457 – 474 г.). Роднинството му с императора му позволява да преследва военна кариера, която, след малки първоначални успехи, приключва през 468 г., когато той ръководи катастрофалната византийска инвазия във вандалска Африка, една от най-мащабните военни кампании на Късната античност.
Василиск успява да се добере до властта през 475, възползвайки се от непопулярността на император Зенон, „варварският“ приемник на Лъв, и от организирания от Верина заговор, който принуждава Зенон да избяга от Константинопол. Въпреки това, по време на краткото си управление, Василиск отчуждава фундаменталната подкрепа на Църквата и на народа на Константинопол, подпомагайки монофизитската христологична позиция, противно на масово възприетата Халкедонска вяра. Също така неговата политика на подсигуряване на властта му чрез назначаване на лоялни хора на ключови постове антагонизира много важни фигури в имперския двор, включително сестра му Верина. Така че, когато Зенон се опитва да си възвърне империята, той de facto не среща съпротива, влизайки триумфално в Константинопол и пленявайки и убивайки Василиск и семейството му.
Борбата между Василиск и Зенон попречва на Източната империя да се намеси при падането на Западната Римска империя, което се случва в ранния септември 476 г. Когато вождът на херулите – Одоакър, детронира западния император Ромул Августул, изпращайки имперските регалии в Константинопол, Зенон току-що е възвърнал своя трон и единственото, което му остава, е да назначи Одоакар за dux на Италия, с което се слага край на Западната Римска империя.