Флавий Аеций
From Wikipedia, the free encyclopedia
Флавий Аеций (на латински: Flavius Aëtius) е римски военачалник от последните десетилетия на Западната Римска империя, трикратен консул (432, 437 и 446 г.), удостоен от историците с епитета „последният римлянин“[1] (заедно с друг римски военачалник, Бонифаций).
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Флавий Аеций.
Флавий Аеций Flavius Aetius | |
римски военачалник | |
Роден |
90-те години на IV век
Дуросторум, дн. България |
---|---|
Починал | 21 септември 454 г.
|
Националност | Римска империя |
Семейство | |
Баща | Флавий Гауденций |
Съпруга | неизв. Пелагия |
Деца | Гауденций |
Готският историк Йордан отбелязва така заслугите на римския пълководец в сложния за империята период през първата половина на V век, когато е атакувана от различни страни от германи и хуни: „Калѐн във военните дела, особено [удачно] се родил той за Римската империя.“[2] Аеций оглавява имперската армия през 429 г., 19 години след като „столицата на света“ Рим за първи път от 8 века е разграбена от вестготите, водени от Аларих I. В продължение на 25 години Аеций удачно отбива набезите на варварите над владенията на Западната Римска империя, изпълнявайки ролята не само на военачалник, но и фактически на ръководител на империята при слабия император Валентиниан III. Аеций е най-известен в историографията със своята победа над Атила в битката на Каталаунските поля през 451.
През 454 г. император Валентиниан III убива своя най-добър пълководец и дипломат Аеций, а още на следващата година Рим е разграбен от вандалите. След още 20 години пада и самата Римска империя.