Филосторгий
From Wikipedia, the free encyclopedia
Филосторгий (на гръцки: Φιλοστοργιος) е късноантичен църковен историк.
Филосторгий | |
късноантичен църковен историк | |
Роден |
около 368 г.
Борисос, Кападокия |
---|---|
Починал | |
Научна дейност | |
Област | Църковна история |
Семейство | |
Баща | Картерий |
Майка | Евлампия |
Баща му Картерий и майка му Евлампия са привърженици на учението на Евномий. На 20 г. отива да се учи в Константинопол, където успял да получи широко образование, запознавайки се подробно с философията и теологията, а се интересувал и от астрономия, астрология и медицина. Предприел също и пътуване до Палестина.[1]
Филосторгий пише „Църковна история“ в 12 книги за времето от началото на арианството до 425 г. Творбата била замислена като продължение на „Църковната история“ на Евсевий Кесарийски.[1] Повлиян силно от евномианската ерес, Филосторгий всъщност написал история на евномианската църква и изложил борбите ѝ срещу това, което смятал за фалшиво православие.[1] По-късно патриарх Фотий осъжда остро арианските възгледи във Филосторгиевия труд и го определя като възхвала на еретиците и клевета срещу православието. „Църковна история“ е запазена в съкратен вид в изложението на Фотий, който разделя произведението на 12 книги и предава само онова, което счита за най-важно[2].
Така поради еретическия си характер историята на Филосторгий е подложена на унищожение, поради което от нея са запазени само фрагменти.[1]