Филаделфийска епархия

Фладелфийската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Φιλαδελφείας) е титулярна епархия на Вселенската патриаршия. Диоцезът съществува от 325 до 1922 година с център в град Филаделфия, на турски Алашехир. От 1990 година титлата Митрополит на Филаделфия, ипертим, екзарх на Лидия и наместник на Венеция (Ο Φιλαδελφείας, υπέρτιμος και έξαρχος Λυδίας και Πρόεδρος Βενετίας)^[1] се носи от Мелитон.^[2]

Филаделфийска епархия
Карта на малоазийските епархии около 1880 г.
Руините на „Свети Йоан“ във Филаделфия
Местно име	Ιερά Μητρόπολη Φιλαδελφείας
Църква	Вселенска патриаршия
Страна	Византийска империя, Османска империя
Център	Филаделфия
Дата на основаване	325 г.
Дата на закриване	1922 г.
Предстоятел	Мелитон
Сан	митрополит

История

Византийска църква в Аязин край Афионкарахисар

Кръщелно от Филаделфийската епархия, 1908

Имената на архиепископите на Филаделфия на кулата на Свети Георги във Венеция

Филаделфия е основан около 140 година пр. Хр. от пергамския цар Атал II Филаделф. В 325 година Филаделфийската епископия минава под юрисдикцията на Сардийската митрополия. Около 1190 година епархията е повишена в митрополия. Филаделфия е последният византийски град в Мала Азия и пада в 1390 година, след като от 1310 година е напълно обкръжен от османскка територия. В 1402 година градът е разграмен от Тамерлан. През юли 1577 година катедрата е преместена във Венеция, за да се грижи за православните в Италия и Европа. В 1644 година Китирската епископия е прехвърлена от Монемвасийката митрополия към Филаделфийската. През юни 1712 година митрополит Мелетий Филаделфийски (1685 – 1712) е отлъчен, тъй като приема католицизма и катедрата е закрита. Православното население във Венеция обаче иска свой йерарх и избира такъв дори и без съгласието на Патриаршията в 1662, 1668 и 1672 година. В 1780 година Патриаршията признава преместването на митрополит Софроний Корфуски във Венеция, но след смъртта му в 1790 година Патриаршията не позволява избор на нов йерарх.^[1]

Докато Филаделфийската катедра е във Венеция диоцезът в Мала Азия е или част от Ефеския или е екзархат, пряко контролиран от патриарха. Така в 1636 година ефеският митрополит управлява и Филаделфийската епархия, скоро обаче тя става екзархат, но в 1642/44 е официално присъединена към Ефеската. След закриването на венецианската катедра, епархията остава екзархат и е спомената като такъв в 1717 година. Към 1725 година обаче диоцезът е възстановен.^[1]

Епархията граничи с Кизическата и Анкарската митрополия на север, с Иконийската и Писидийската на изток, с Писидийската, Илиуполската и Сардийската на юг и Илиуполската и Ефеската на запад. Други градове в епархията са Ирканис (Салихли), Тавала (Есме), Опсики Катекекавменис (Кула), Гордос (Гьордес), Акмония (Демирджи), Синаос (Симав), Тименотирес (Ушак), Акройнос (Афионкарахисар), Лаодикия (Денизли).^[1]

След обмена на население между Гърция и Турция в 1922 година, на територията на епархията не остава православно население.^[3]

Митрополити

Име	Име	Управление	Забележка	Години
Яков ΙΙ	Ιάκωβος	9 юли 1765 – 1805	подал оставка
Доротей	Δωρόθεος	декември 1805 - юни 1813	в одрински м.	? – 1821
Гавриил ΙΙΙ	Γαβριήλ	юни 1813 - септември 1824	от анхиалски м., уволнен
Панарет	Πανάρετος	септември 1824 - февруари 1838	в търновски м.	1785 – 1878
Даниил	Δανιήλ	февруари 1838 - март 1845	от маронийски м., в нишки м.
Софроний ΙΙΙ	Σωφρόνιος	март 1845 - януари 1849	в артенски м.	? – 1887
Йоаникий ΙΙΙ	Ιωαννίκιος	януари 1849 – 13 юни 1860 †		? – 1860
Мелетий ΙΙΙ	Μελέτιος	16 октомври 1860 - 25 септември 1869	от анкарски м., в смирненски	? – 1883
Дионисий II	Διονύσιος	2 октомври 1869 - 1 октомври 1887	по-рано парамитийски е.	около 1814 – юни 1904
Стефан ΙΙ	Στέφανος	1 октомври 1887 - 13 февруари 1896	в митимнийски м.	? – 1915
Леонтий ΙΙ	Λεόντιος	13 февруари 1896 – 29 април 1899	от парамитийски м., в мелнишки м.
Леонтий ΙΙΙ	Λεόντιος	29 април 1899 - 10 октомври 1906	от колонийски м., в родополски м.	1844 – 1926
Прокопий	Προκόπιος	10 октомври 1906 - 16 юни 1911	от драчки м., в иконийски м.	1859 – 1923
Лука	Λουκάς	23 юни 1911 – декември 1912 †	от берски м.	1847 – 1912
Хрисостом	Χρυσόστομος	16 март 1913 – 19 февруари 1922	от тралски т.е. (26 декември 1910), в ефески м.	1880 – 1968
Евгений	Ευγένιος	19 февруари 1922 – 20 март 1924	от амисоски т.е. (17 май 1911), в кидонийски м.	1885 – 1956
Фотий	Φώτιος Μανιάτης	20 март 1924 - 17 януари 1925	от иринуполски т.е. (13 януари 1915), в деркоски м.	1874 – 1935
Кирил	Κύριλλος	20 януари 1925 - 1 април 1925 †	от митилински м.	1867 – 1925
Максим	Μάξιμος	9 март 1930 - 28 юни 1932	в халкидонски м.	1897 – 1972
Емилиан	Αιμιλιανός	3 септември 1936 - 6 декември 1946 †	от милитоски т.е. (17 август 1928)	1892 – 1946
Атинагор	Αθηναγόρας	7 юни 1949 - 12 април 1951	от бостънски т.е., в тиатирски м.	1885 – 1962[3]
Яков ΙΙ	Ιάκωβος	8 август 1954 - 12 август 1969	в германски м.	1920 – 1971
Вартоломей	Βαρθολομαίος	25 декември 1973 - 9 януари 1990	в халкидонски м.	1940 –
Мелитон	Μελίτων	28 октомври 1990 –		1951 – [2]

Бележки

1. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 89. Посетен на 13 септември 2014.
2. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 91. Посетен на 13 септември 2014.
3. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 90. Посетен на 13 септември 2014.