Фестивалбар

Фèстивалбар (на италиански: Festivalbar) е лятно певческо събитие, провеждaно всяка година от 1964 до 2007 г. главно в Италия. Популярността, на която винаги се е радвал фестивалът, и телевизионното пространство, което печели (което нараства непрекъснато), допринасят за превръщането на Фестивалбар в лятно събитие, което не може да се пропусне. Не рядко всъщност именно от неговата сцена са лансирани повечето от т. нар. „летни хитове“ в Италия и много новоизгряващи изпълнители намират подходящо място там, което е благодарение на въвеждането през последните години на специална награда за нови таланти, наречена Награда „Откритие“.

Фестивалбар Festivalbar
Информация
Място	Италия
Основан	1964
Основатели	Виторио Салвети
Закрит	2007
Сайт	www.festivalbar.it
Фестивалбар в Общомедия

Изпълнителят, спечелил най-много фестивала, е Васко Роси с три издания.

Първоначално се излъчва от държавната телевизия Rai: канали Rai 2 (1967, 1982) и Rai 1 (1968-1981), а впоследствие – от частната на Finivest: канали Canale 5 (1983-1988) и Italia 1 (1989-2007). Има 44 издания.

История

Идея и затвърждаване

Фестивалбар е роден през 1964 г. по идея на телeвизионния продуцент Виторио Салвети. Измерването на предпочитанията на публиката става чрез оценките, открити от джукбоксите, разпръснати по кафенета и барове в цяла Италия (оттук и името на събитието): към всяко устройство е прикрепен „брояч“, който открива колко пъти е избрана дадена песен и впоследствие колко пъти е пускана. От това устройство се ражда неологизмът gettonare (от итал. пускам песен по джукбокса), тъй като песента започва с вкарване на специален жетон в джукбокса; в края на лятото победителят е обявява от сумата от всички „жетони“.

Фестивалбар има само една финална церемония по награждаването през септември, която от 1966 до 1982 г. е истинска телевизионна вечер, излъчвана по мрежите на Rai. Предвид нарастващия отзвук през 1975 г. вечерта се мести от Азиаго, където се състои до 1974 г. с изключение на изданията от 1965 г. (в Милано), и 1966 и 1967 г. (в Саличе Терме (Годиаско Саличе Терме)), в Арена ди Верона, която по този начин става негово „историческо“ място^[1] .

Пълен успех по комерсиалната телевизия

Джукбокс

През 1983 г., с преминаването към мрежите на Fininvest (първо по Canale 5, а след това, от 1989 г. – по Italia 1), събитието променя регламента и формàта си: то започва да клони повече към логиката на телевизионната публика и се превръща в пътуващо шоу, снимано ежеседмично на различна италиански площади. Някои места (като Арена „Алпе Адриа“ в Линяно Сабиадоро) стават „исторически“ домакини на фестивала в продължение на много последователни години, а през 1997 г. са заснети два епизода в Арената в Пула, Хърватия. Механизмът на гласуване също се променя: „жетоните“ играят все по-незначителна роля предвид постепенното изчезване на джукбоксовете от кафенетата на италианските ваканционни курорти. Победителят се определя въз основа на броя на получените радио- и телевизионни излъчвания и резултатите от продажбите.

Изданието от 1986 г. бележи новост в рамките на обичайния ритуал, а именно раждането на Фестивалбар 33' или награждаването на най-добрите 33 оборота (по-късно албуми) на лятото.

Фестивалбар също носи късмет на много от своите водещи: през 1980-те напр. той отбелязва дебюта в праймтайма на доста младата Лича Колò. Освен това през 1990-те г. той представлява важен трамплин за Амадеус и Фиорело (които по този повод формират солидно и плодотворно творческо партньорство с Алесия Маркуци), първоначално диджеи и водещи на музикални програми, но впоследствие „посветени“ като шоумени.

Именно през 1990-те години Фестивалбар прави някои корекции на курса: традиционно започва в края на май с откриваща гала, записана в една вечер, но излъчвана на две части, за да продължи през юни и юли с две-три срещи от различните италиански площади, излъчвани след няколко дена до една седмица и разделени, за да се разпределят изпълненията в няколко епизода, винаги на плейбек. След пауза през август през септември се излъчва финалната гала, винаги на запис, понякога в две части, но във всеки случай винаги провеждана наведнъж.

Също така важен е краткият спин-оф, наречен Anteprima Festivalbar (Предварителен поглед към Фестивалбар), излъчван от изданието от 1987 г.: монтаж, излъчван като ежедневна лента по различно време или един път седмично, често късно вечер или късно сутрин, на различни задкулисни кадри или репетиции, интервюта с изпълнителите и информация за мястото домакин. Тази последна информация след това се използва в традиционната пощенска картичка, която е нещо като миниспот с гласа на Виторио Салвети, който представя мястото, което е домакин на сцената, излъчвано по време на действителния епизод.

През последните години Фестивалбар често дели сцената с италианските селекции на европейския конкурс за красота The Look of the Year, който има за цел да избере мис, която да представлява Италия на финала в края на лятото с момичета от всички европейски страни. На всеки етап са представяни няколко състезателки, но само една „преминава етапа“ (често използваният метод е простото ръкопляскане на публиката на площада, призвана да изрази високо задоволството си от това или онова момиче), и се стига до обявяването на победителката, което обикновено става в последната вечер на събитието. По време на една от тези селекции е предложена Елеонор Казаленьо, който етап след етап получава достъп до европейския финал. От същия период се ражда и полемика, която кара Министерството на културното наследство на Италия да откаже разрешението си финалната гала вечер да се проведе на историческото място на Арена ди Верона. То отказва достъпа, официално апелирайки към регулаторна забрана, но всъщност се опасява от увреждането на важната структура предвид огромният приток на разнородна публика, която събитието привлича. По време на този период на отдалечаване финалната вечер също придобива пътуващ характер: тя се провежда всяка година на различен площад, но винаги в исторически и архитектурно престижни пространства като Пиаца дели Скаки в Маростика, Пиаца дел Пополо в Асколи Пичено и Пиаца дел Плебишито в Неапол.

Виторио Салвети – създател и в продължение на много години единственият водещ на Фестивалбар, умира през 1998 г. През същата година финалът се завръща на Арена ди Верона, както той силно иска по време на последното издание от 1998 г., на което е организатор. През 1999 г. синът му Андреа, вече съ-водещ на изданията от 1987 и 1988 г., поема продукцията на фестивала.

Криза и край

От 2002 г. започват да се появяват първите признаци на криза: издание след издание броят на участващите международни изпълнители започва да намалява, за първи път плейбекът е оставен настрана и много певци започват да пеят на живо.^[2] Независимо от това, в продължение на няколко години програмата все още изглежда да печели благоразположението на публиката с добри резултати по отношение на гледяемостта, макар че изданието от 2006 г. дава много разочароващи резултати.^[3]

Поради огромните разходи за присъствието на големите имена на италианската песен на сцената и преди всичко на международните звезди, които стават невъзможни за покриване, и към това голямата трудност при намирането на важни спонсори, които винаги са били истинският двигател на събитието, изданието от 2007 г. свежда броя на етапите само до три града: Милано за гала-откриването, Катания и както обикновено - Верона за финала. Следователно продукцията се опитва да поднови събитието, като включва интернет сред средствата за измерване на общественото удовлетворение: отваря страница в MySpace, където потребителите могат да говорят директно с персонала и с изпълнителите, и да гледат изключително аудио и видео съдържание (интервюта и кадри зад кулисите), и се учредява наградата Digital за най-избрано и теглено парче от хората по Интернет, спечелена от Токио Хотел с песента Monsoon. Въпреки тези опити за подновяване на шоуто, което го прави по-привлекателно за младата публика, това издание така или иначе се оказва провал и остава последното на фестивала.

Изданието от 2008 г., първоначално обявено с водещи Тео Мамукари и Лучила Агости, не се състои поради липса на средства. Въпреки отсъствието му от площадите и телевизионните екрани, то все пак е издадено за последен път 30 години по-късно в традиционната компилация, която събира всички хитове на лятото.

Издания

В следващата таблица са изброени отделните издания, с посочване на водачите и победителите по категории:^[4]

Година	Водещи	Песен победителка	Зелен диск	Награда за албум	Радио награда	Италианско откритие	Водещи на Anteprima Festivalbar
1964	Виторио Салвети	Боби Соло - Credi a me	не е връчен	Не е връчен	Не е връчена	Не е връчено	няма
1965		Петула Кларк - Ciao ciao
1966		Катерина Казели - Perdono
1967		Роки Робъртс - Stasera mi butto	Ал Бано - Nel sole
1968	Виторио Славети и Розана Ваудети	Салваторе Адамо - Affida una lacrima al vento	Серджо Леонарди - Non ti scordar di me
1969	Виторио Славети	Лучо Батисти - Acqua azzurra, acqua chiara	Ромина Пауър - Acqua di mare
1970	Виторио Салвети и Розана Ваудети	Лучо Батисти - Fiori rosa fiori di pesco	Кристиан - Firmamento
1971	Виторио Салвети	Демис Русос - We Shall Dance	не е връчен
1972		Миа Мартини - Piccolo uomo
1973		Миа Мартини - Minuetto Марчела Бела - Io domani	Чиро Дамико - Un uomo nella vita Ла Бионда - Chi?
1974		Клаудио Балиони - E tu...	не е връчен
1975		Друпи - Due Глория Гейнър - Reach Out (I'll Be There)
1976		Джани Бела - Non si può morire dentro	Рикардо Фоли - Mondo
1977		Умберто Тоци - Ti amo	Ли Опера - Stelle su di noi Тумстоунс - Maledentro Ел Пасадор - Amada mia, amore mio
1978		Алуни дел Соле - Liù Кейт Буш - Wuthering Heights	Пино Даниеле - Ca' Calore Валтер Фоини - Una donna, una storia
1979		Алан Соренти - Tu sei l'unica donna per me	Еуро Кристиани - L'amore è quando non c'è più
1980		Мигел Бозè - Olympic Games	Алекс Дамиани - Cambierò, cambierai
1981		Донатела Реторе - Donatella	Академия - Il cavaliere del vento
1982		Лоредана Берте - Non sono una signora Мигел Бозе - Bravi ragazzi Рон - Anima	Джуни Русо - Un'estate al mare
1983	Клаудио Чекето, Марина Перци и Елеонора Брилядори	Васко Роси - Bollicine	Шалпи - Rocking Rolling
1984	Клаудио Чекето и Рамона Дел'Абате	Джана Нанини - Fotoromanza	Шампане Молотов - C'è la neve Лука Карбони - Ci stiamo sbagliando Раф - Self Control
1985	Виторио Славети, Габриела Карлучи, Лича Колò и Сузана Месаджо	Ригейра - L'estate sta finendo	Балтимора - Tarzan Boy
1986	Клаудио Чекето, Сузана Месаджо и Джери Скоти	Трейси Спенсър - Run to Me	Ивана Спаня - Easy Lady Скироне - Onde	Ерос Рамацоти - Nuovi eroi
1987	Клаудио Чекето, Сузана Месаджо и Андреа Салвети	Ивана Спаня - Dance Dance Dance	Кики Гайда - Isole Vergini	Дзукеро - Blue's			Клаудио Чекето, Сузана Месаджо и Андреа Салвети
1988	Джери Скоти и Андреа Салвети	Шалпи и Скарлет - Pregherei	Чао Фелини - La mia banda suona il rock	Тулио Де Пископо - Bello carico			Джери Скоти и Андреа Салвети
1989	Джери Скоти и Сузана Месаджо	Раф - Ti pretendo	Ладри ди Бичиклете - Dr. Jazz & Mr. Funk	Едоардо Бенато - Abbi dubbi			Джери Скоти и Сузана Месаджо
1990		Франческо Бачини и Ладри ди Бичиклете - Sotto questo sole	Лигабуе - Balliamo sul mondo	Ерос Рамацоти - In ogni senso			Джорджо Медаил и Микела Витория Брамбила
1991	Джери Скоти, Сузана Месаджо и Серджо Вастано	Джино Паоли - Quattro amici	Розалинда Челентано - Quanti treni	Марко Мазини - Malinconoia			Линус и Федерика Паникучи
1992	Джери Скоти и Линда Лоренци	Лука Карбони - Mare mare	не е връчен	Роберто Векиони - Camper			Ники Джустини, Матилде Дзарконе и Бенедета Мацини
1993	Клаудио Чекето, Амадеус, Федерика Паникучи и Фиорело	Раф - Il battito animale		883 - Nord sud ovest est			Клаудио Чекето, Амадеус, Федерика Паникучи и Фиорело
1994	Амадеус и Федерика Паникучи	Умберто Тоци - Io muoio di te		Мигел Бозè - Sotto il segno di Caino			Амадеус и Федерика Паникучи
1995	Амадеус, Федерика Паникучи и Лаура Фреди	883 - Tieni il tempo		Дзукеро - Spirito DiVino			Амадеус, Федерика Паникучи и Лаура Фреди
1996	Амадеус, Алесия Маркуци и Корона	Ерос Рамацоти - Più bella cosa		Ерос Рамацоти - Dove c'è musica		Артиколо 31 - Tranqi Funky	Амадеус, Алесия Маркуци и Корона
1997	Амадеус, Алесия Маркуци, Симона Вентура, Наталия Естрада и Елеонор Казаленьо	Пино Даниеле - Che male c'è		Пино Даниеле - Dimmi cosa succede sulla terra		Паола и Киара - Bella	Елеонор Казаленьо
1998	Фиорело и Алесия Маркуци	Васко Роси - Io no		Васко Роси - Canzoni per me		Сототоно - Dimmi di sbagliato che c'è	Фиорело и Алесия Маркуци
1999		Джованоти - Un raggio di sole		Джованоти - Lorenzo 1999 - Capo Horn		Алекс Брити - Mi piaci
2000		Лунапоп - Qualcosa di grande		Лигабуе - Miss Mondo	Паола и Киара - Vamos a bailar (Esta vida nueva)	не е връчен
2001	Алесия Маркуци, Даниеле Босари и Наташа Стефаненко	Васко Роси - Ti prendo e ti porto via		Васко Роси - Stupido Hotel	Раф - Infinito	Валерия Роси - Tre parole	Алесия Маркуци, Даниеле Босари и Наташа Стефаненко
2002	Алесия Маркуци, Даниеле Босари и Мишел Хунцикер	Лигабуе - Tutti vogliono viaggiare in prima		Дзукеро - Shake	не е връчен	Тициано Феро - Rosso relativo	Марко Макарини
2003	Марко Макарини и Мишел Хунцикер	Ерос Рамацоти - Un'emozione per sempre		Ерос Рамацоти - 9	Нефа - Prima di andare via	Ле Вибрациони - In una notte d'estate	Филипо Нарди
2004	Марко Макарини и Ирене Гранди	Дзукеро - Il grande Baboomba		Биаджо Антоначи - Convivendo - Parte I	не е връчен	Лука Диризио - Calma e sangue freddo
2005	Фабио Де Луиджи и Ванеса Инконтрада	Нек - Lascia che io sia		Макс Пецали - TuttoMax		Неграмаро - Estate	Джесика Полски
2006	Маго Форест, Кристина Киабото и Илари Блази	Лигабуе - Happy Hour		Джана Нанини - Grazie		Дзеро Асолуто - Sei parte di me	Масимилиано Варезе
2007	Енрико Силвестрин, Джулио Голия и Елизабета Каналис	Неграмаро - Parlami d'amore		Биаджо Антоначи - Vicky Love	Ирене Гранди - Bruci la città	не е връчен	Филипо Нарди

Вижте също

• Фестивал на италианската песен в Санремо
• Фестивал в Кастрокаро

Източници

1. Festivalbar - Storia - 1975 // www.festivalbar.it. Посетен на 29 декември 2021.
2. Festivalbar, 250 mila a Napoli
3. Ligabue sbanca anche il Festivalbar
4. Baroni pp. 164-165..

Библиография

• Joseph Baroni, Dizionario della televisione, Raffaello Cortina Editore, 2005, ISBN 88-7078-972-1
• Aldo Grasso (a cura di), Enciclopedia della televisione, 3ª ed., Garzanti, 2008, ISBN 978-88-11-50526-6

Външни препратки

• Официална Фейсбук страница

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Festivalbar в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​