швейцарски лингвист From Wikipedia, the free encyclopedia
Фердинанд дьо Сосюр (на немски: Ferdinand de Saussure; на френски: Ferdinand de Saussure) е швейцарски езиковед, професор в Париж, а по-късно и в Женева. Създава научни трудове в областта на индоевропейското и общото езикознание. Най-известният му труд е „Курс по обща лингвистика“,[1] публикуван след смъртта му, през 1916 г., където са изложени теоретичните принципи на учението на Сосюр за езика, които стават методологична основа на т. нар. социологична школа в езикознанието и в много изходни положения на структурализма. Сосюр е смятан за един от основоположниците на лингвистиката на 20. век[2][3][4][5] и един от двамата основни бащи (заедно с Чарлз Сандърс Пърс) на семиотиката или „семиологията“, както самият Сосюр я нарича.[6]
Фердинанд дьо Сосюр Ferdinand de Saussure | |
швейцарски лингвист | |
Роден |
26 ноември 1857 г.
|
---|---|
Починал | 22 февруари 1913 г.
Вюфланс льо Шато, Швейцария |
Учил в | Женевски университет Лайпцигски университет |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Философия на XIX век |
Школа | Структурализъм |
Интереси | семиотика |
Идеи | Структурализъм, семиология |
Повлиян | Чарлс Пърс, Емил Дюркем, Миколай Крушевски |
Повлиял | Ролан Барт, Клод Леви-Строс, Жак Лакан, Луи Алтюсер, Роман Якобсон, Мишел Фуко, Жак Дерида, Лакло |
Научна дейност | |
Област | Лингвистика |
Работил в | Женевски университет |
Видни студенти | Георги Божков, Деша Пиперова, Лалю Метев |
Публикации | „Курс по обща лингвистика“ (1916) |
Повлиян | Аугуст Лескин |
Повлиял | Ноам Чомски |
Семейство | |
Баща | Анри дьо Сосюр |
Майка | Луиз дьо Пурталес |
Съпруга | Мари Феш |
Деца | 3 |
Подпис | |
Фердинанд дьо Сосюр в Общомедия |
Роден е на 26 ноември 1857 година в Женева, Швейцария, в семейство на известни учени. Син е на ентомолога Анри дьо Сосюр, негови братя са лингвистът и есперантист Рене дьо Сосюр и изследователят на древната китайска астрономия Леополд дьо Сосюр. Негов прадядо пък е Орас-Бенедикт дьо Сосюр, натуралист и геолог, смятан за един от основателите на алпинизма.
На 17-годишна възраст, когато се захваща с изучаването на гръцки език, той вече знае френски, немски, английски и латински. След като завършва средното си образование в колеж в Женева, през 1875 г. се записва в Лайпцигския университет, чийто филологически факултет по това време е много прочут, след това следва един семестър в Берлин при Хайнрих Цимер, а накрая следва и в Париж. На 21-годишна връзраст, преди преди да се дипломира, през 1877 г. публикува труда си „Наблюдения върху примитивната система на гласните в индоевропейските езици“, който му носи международна слава.
Две години по-късно той представя и докторската си дисертация в Лайпциг: „За използването на абсолютния генитив в санскрит“. Кариерата на Фердинанд дьо Сосюр започва в Париж с преподаването на сравнителна граматика в École Pratique des Hautes Etudes между 1881 и 1891 г., между 24- и 34-годишната му възраст.[7]
Когато през 1892 г. в Женева му предлагат професорско място, той се завръща в Швейцария. Изнася лекции по санскрит, литовски и индоевропейски език в Женевския университет до края на живота си. Едва през 1907 г. започва да води прочутия си курс по обща лингвистика, който ще се проведе три пъти, между 1907 и 1911 г.
Приживе Фердинанд дьо Сосюр е публикувал две монографии и няколко десетки статии и кратки бележки.[8] Постмъртно издаденият Курс обаче го прави един от най-цитираните лингвисти в света. Сред неговите ръкописи са намерени стотина тетрадки, разработващи нестандартен подход към архаичното поетичеcко творчество и част от тях e публикувана в края на 20 в.[9]
Умира на 22 февруари 1913 година във Вюфланс льо Шато, Швейцария, на 55-годишна възраст от белодробно заболяване, вероятно рак на белия дроб.[10]
Фердинанд дьо Сосюр се жени за Мари Феш (1867–1950). Имат три деца: Жак дьо Сосюр, Реймон дьо Сосюр, лекар и психоаналитик, и Андре дьо Сосюр.
Сьосюр изследва начините, по които езикът твори смисъл. Той счита, че е ненужно да търсим исторически или „естествени“ корени на определени думи. Вместо това думите трябва да се разглеждат като взаимно свързани елементи в цялостна езикова структура. Той насочва вниманието не върху това, как езикът е еволюирал във времето, а върху това, как работи като саморегулираща се система в настоящето.
Той е възприемал лингвистиката като клон от общата наука за знаците. Тази обща наука той нарича семиология (днес: семиотика).
Сосюр твърди, че говоримият и писменият език предлагат най-добрия модел на това как знаците произвеждат значение посредством система от конвенционални споразумения. Лингвистиката следователно може да предостави стабилна база за научно изследване на живота на знаци в обществото. Въпреки че структурализъм и семиотика не са идентични по значение, те са много близко свързани. Може също да се твърди, че семиотиката се занимава със социалните и политическите измерения на знаците, докато структурализмът – както предполага и името му – има по-абстрактна насоченост към всеобхватните системи и скритите структури. На практика обаче, няма рязка граница между двете.
Сосюр вярва, че всички култури са изградени от знаци. Това означава, че социалният живот е характеризиран от циркулацията и обмяната на форми, на които обществената конвенция придава смисъл. „Знак“ за Сосюр е чисто и просто всеки посредник, чрез който хората комуникират помежду си. За да подчертае този факт, структурализмът не се занимава с това да оценява качествата на обектите, които назовава. Доколкото има структуралистки анализи на модата, фотографията, рекламата, музиката, киното, народните приказки и ред други неща, всичко се свежда до структурната изработка и това означава, че структурализмът е много малко свързан с конвенционалната дискриминация между висока и ниска култура.
„ | Знакът е основна единица на езика (за даден език в дадено време). Всеки език е цялостна и завършена система от знаци. Речта (фр. parole – бел.прев.) (индивидуалният говор) е външното проявление на езика. | “ |
„ | Лингвистична система е серия от диференциации на звукови комбинации със серия от различия на идеите. | “ |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.