Фердинанд Маркос
From Wikipedia, the free encyclopedia
Фердинанд Емануел Едралин Маркос (на тагалог: Ferdinand Emmanuel Edralin Marcos; 11 септември 1917 г. – 28 септември 1989 г.) е филипински политик и клептократ,[1][2][3][4] който служи като президент на Филипините от 1965 до 1986 г.[5] Той управлява като диктатор[2][6][7] под условията на военно положение от 1972 до 1981 г.[8] Това е един от най-противоречиви държавни глави на 20 век, а управлението му става печално известно с повсеместна корупция,[9] разточителство[10] и бруталност.[11][12][13][14]
Фердинанд Маркос Ferdinand Marcos | |
Маркос през 1982 г. | |
10-и президент на Филипините | |
---|---|
Мандат 30 декември 1965 – 25 февруари 1986 | |
Предшестван от | Диосдадо Макапагал |
Последван от | Мария Корасон Акино |
Роден | 11 септември 1917 г.
Сарат, Северен Илокос, Филипини |
Починал | 28 септември 1989 г. (72 г.)
|
Съпруга | Имелда Маркос |
Партия | Либерална партия (1946 – 1965) Националистическа партия (1965 – 1978) |
Университет | Филипински университет |
Отличия | Орден Райамитраборн |
Подпис | |
Фердинанд Маркос в Общомедия |
Маркос участва активно във Втората световна война, сражавайки се на страната на САЩ и излизайки от нея като филипински герой с много медали.[15]
След като е избран за председател на Сената през 1963 г., Маркос печели президентските избори през 1965 г. и поема управлението над растящата икономика на страната,[16] макар краят на управлението му да е белязано от бедност и дългова криза.[17][18] След като на 23 септември 1972 г. обявява военно положение, Маркос започва да внася поправки по конституцията, да заглушава медиите и използва насилие срещу политическата опозиция, комунистите и мюсюлманите.[19][20] През 1973 г. провежда манипулиран референдум, с който да ратифицира военното положение.[21][22]
След като е избран за трети мандат през 1981 г., популярността на Маркос спада значително, след като Бениньо Акино-младши е убит през 1983 г. Убийството, заедно с икономическия спад, подхранват опозицията. Политическото напрежение го принуждава да проведе извънредни избори през 1986 г. Обвиненията за масови изборни измами и нарушения на граждански права срещу него водят до т.нар. Жълта революция през февруари 1986 г., с която той е свален от власт.[23] За да избегне военен сблъсък в Манила, Маркос е посъветван от американския президент Роналд Рейгън да се оттегли начисто,[24] след което Маркос заминава в изгнание на Хаваите.[25] Маркос е наследен от Корасон Акино, която е вдовица на убития Акино-младши.[26][27]
Според официални документи, семейство Маркос са присвоили 5 – 10 милиарда долара по време на режима си.[28]