Федор фон Бок
германски фелдмаршал / From Wikipedia, the free encyclopedia
Федор фон Бок (на немски: Fedor von Bock) (3 декември 1880 – † 4 май 1945) е офицер от немската армия между 1898 и 1945 г., достигнал до ранг фелдмаршал през Втората световна война. Като лидер, който поучава войниците си за честта да умрат за отечеството, получава прозвището „Der Sterber“ (буквално от немски: „Умиращия“)[1]. Бок служи като главнокомандващ на група армии „Север“ – по време на кампанията в Полша през 1939 г., група армии „Б“ – при нападението на Франция през 1940 г., и група армии „Център“ – по време на нападението над СССР през 1941 г. Последната му длъжност е начело на група армии „Юг“ през 1942 г.
Федор фон Бок | |
германски фелдмаршал | |
Звание | Фелдмаршал |
---|---|
Години на служба | 1898 – 1918; 1919 – 1945 г. |
Прякор | „Умиращия“[1] (на немски: Der Sterber) „Свещеният огън на Кюстрин“ |
Служи на | Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия |
Род войски | Райхсхер (1918) Райхсвер (1932) Вермахт (1945) |
Командвания | Група армии „Север“ Група армии „Б“ Група армии „Център“ Група армии „Юг“ |
Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
Награди | Орден „Pour le Mérite“ |
Дата и място на раждане | 3 декември 1880 г.
|
Дата и място на смърт | |
Родства | Баща: Мориц фон Бок Майка: Олга Франц. Хелене |
Подпис | |
Федор фон Бок в Общомедия |
Бок е известен най-вече с провеждането на операция „Тайфун“, неуспешния опит за превземането на Москва през зимата на 1941 г.[2] Офанзивата на Вермахта е забавена от съпротивата на руснаците край Можайск и от лошото време. Съветската контраатака обръща германците в отстъпление и Бок, който по-рано е препоръчал оттегляне, впоследствие е отстранен от командването от Адолф Хитлер.
Прекарал целия си живот като офицер от немската армия, Бок е считан за доста стриктен генерал. Той също така има репутацията на пламенен лектор – нещо, което му спечелва прозвището „Свещеният огън на Кюстрин“.[3] Бок не е смятан за добър теоретик, но притежава силна решителност с убеждението, че най-голямата слава за немския войник е да умре на бойното поле за отечеството си.[3]
Бок презира нацизма и не участва в политиката. От друга страна обаче, той също така не симпатизира на заговорите за свалянето на Хитлер и никога не изпраща официални протести за отношението на СС към цивилните. Бок също така е необикновено прям – привилегия, която фюрерът му оставя, само защото генералът има успехи в битките.[4]