From Wikipedia, the free encyclopedia
Украинците (на украински: українці) са славянски народ, населяващ Източна Европа, в частност Украйна и части от околните страни.
Украинци Українці | |||||||||||||||||||||
Общ брой | 37 – 43 милиона | ||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
По места | Украйна: 37 541 693[1] Русия: 2 942 961[2] Канада: 1 071 060[3] САЩ: 890 000[4] Бразилия: 550 000[5] Казахстан: 547 052[6] Молдова: 375 000[7] Беларус: 248 000[8] Германия: 128 100[9] Португалия: 66 041[10] Румъния: 61 350[11][12] Аржентина: 50 000 Полша: 40 000[13] Азербайджан: 30 000[14] Италия: 15 500[15] Словакия: 10 814 Сърбия: 3 969 (2022г.)[16] България: 2489 Хърватия: 1977 Армения: 1633 | ||||||||||||||||||||
Език | украински език | ||||||||||||||||||||
Религия | православие, Украинска гръкокатолическа църква, Протестантство | ||||||||||||||||||||
Сродни групи | други източни славяни | ||||||||||||||||||||
Карта на украинската диаспора по света | |||||||||||||||||||||
Украинци в Общомедия |
Украинците са един от народите наследници на русите, които в Ранното Средновековие създават обширна славянска държава – Рус, която покорява и присъединява към себе си съседните славянски племена и княжества на север и изток.
Името руси се използва за наименование на днешните украинци дълго време след разпада на Киевска Рус и Галичко-Волинското княжество (средновековна украинска държава, част от Рус).[17] Това създава объркване с днешните руснаци. Руснаците и беларусите също са наследници на Рус, според повечето историци, но в този период днешните руснаци често са наричани – „московци“ – пример за тази употреба е История славянобългарска на Паисий Хилендарски, където той пише за „русите“ и „московците“ като различни народи.[18]
След упадъка на Запорожката Сеч и установяването на имперска руска хегемония в Левобрежна Украйна, местните славяни стават по-известни като малоруси, а мнозинството от украинския елит изповядва малоруската регионална идентичност и приема книжовния руски език за свой.[19][20][21] Този екзоним не се разпрострява широко сред селяните, които съставляват мнозинството от населението.[22] Украинските селяни тогава наричат страната си „Украйна“ (наименование, свързано със Запорожката сеч, с Хетманството и с тяхната борба срещу поляци, руснаци, турци и кримски татари), а себе си и своя език приемат за русини/русински.[20][21] Пример за това е бележката на Захарий Стоянов относно руската политика в „Записки по българските въстания“.[23]
В Русия украинците са наричани черкаси (да не се бърка с черкези) до XVIII век. Пример за това е грамота от Алексей Михайлович, където съобщава че се е допитвал народа дали да се приемат черкасите (на том соборе многое время разговор чинили и всех людей допрашивали – что принимать ли черкас).[24] След Переяславската рада официално се възприема понятието малоруси, което е продиктувано от нарастващите имперски претенции на Руското царство.
Казаците са социална, а не историческа категория, към която не всички предци на днешните етнически украинци са принадлежали. В казашките държави и автономии като Хетманата, Запорожката сеч и полковете Слобожанска Украйна, населението е наричано украинци в официалните документи. Въпреки това русини продължава да се използва като ендоним в 19 век, когато постепенно се замества от украинци в процеса на културното възраждане.
По време на революцията в Руската империя и последвалата гражданска война, в украински контекст наричани епохата на Освободителните борби (1917 – 1920), името украинци се закрепя и като етноним и е използвано от другите народи. Украинските социалисти-революционери са на трето място в изборите на учредителното събрание на Русия. След обявяването си на независимост от Украинската Народна Република, тя придобива международно признание от Болшевишка Русия, Германия, Турция, Полша, България и други страни. УНР е завзета от болшевиките и Полша, на нейно място се създава формално независимата Украинска ССР, която после влиза в състава на СССР.
Днес украинци е предпочитаното име на народа, като другите наименования са приемливи единствено в исторически контекст.
Украинският език е майчин и делови език на мнозинството украинци. Той е индоевропейски славянски език, поради което е близък до съседните славянски езици – руски, беларуски, полски.
Украинският език използва кирилицата, но има някои малки разлики с българския вариант: буквата „і“ се използва за звука, изписван на български с „и“, а „и“ се използва за звук, сходен на „ъ“, който се обозначава в руския език с „ы“. Също така прозношението на буквата „г“ се различава от българското, а за българското „г“ се използва „ґ“; освен това се използват буквите „є“ и „ї“, които се изговарят „йе“ и „йи“ съответно.
Много етнически украинци живеещи в Източна Украйна, Русия и страните от ОНД говорят на руски език, но са запазили етническото си самосъзнание. Съществуват и говори, в които се смесва украинска фонетика и граматика с руска, които се обединяват под името „суржик“ (букв. каша, използва се неодобрително). Поради краткия период след неотдавнашната независимост на Украйна и масовата достъпност на руски печат и медии все още руският език се познава масово в страната. Украинският език през последните години расте по популярност сред населението на Украйна.
Повечето от украинците се самоопределят като християни, но има и много атеисти и нерелегиозни, както и малка част, изповядващи други религии. Православието е най-разпространено и е представено от две основни църкви. Едната е създадената през 2019 г. канонична и автокефална Православна църква на Украйна, призната от Вселенската патриаршия и три други поместни православни църкви – Църквата на Гърция, Александрийската патриаршия и Църквата на Кипър. Другата е каноничната Руска православна църква в Украйна, известна като Украинска православна църква (Московска патриаршия), призната от всички останали поместни православни църкви, включително от Българската православна църква. След тях по численост са представителите на Украинската гръко-католическа църква с източен обред (униати). Освен тях има и общност от протестанти. Във всички църкви службата е на украински и църковнославянски.
Украински ястия са борш, вареники и холодец. Ядат се и голубци (сарми). Традиционно любима храна на украинците е сланината.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.