![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3e/Anti-Counterfeiting_Trade_Agreement_map_%2528English%2529.svg/langbg-640px-Anti-Counterfeiting_Trade_Agreement_map_%2528English%2529.svg.png&w=640&q=50)
Търговско споразумение за борба с фалшифицирането
From Wikipedia, the free encyclopedia
Търговското споразумение за борба с фалшифицирането[3] (на английски: Anti-Counterfeiting Trade Agreement, абревиатура: АСТА, фонетично АКТА) е многостранно международно търговско споразумение за опазване на интелектуалната собственост в интернет и на пазара за информация и информационни технологии и стоки, основани на информационните технологии.
ACTA | |
Търговско споразумение за борба с фалшифицирането | |
![]() | |
Информация | |
---|---|
Вид | многостранно споразумение |
Изготвяне на чернова | |
Подписване | 1 октомври 2011 |
Място | Токио |
Влизане в сила | не е в сила |
Условия | ратификация от шест страни |
Страни по споразумението | Австралия, Канада, ЕС, Япония, Мексико, Мароко, Нова Зеландия, Корея, Сингапур, Швейцария и САЩ |
Подписали | САЩ, ЕС и 22 членки на ЕС, Австралия, Канада, Япония, Мароко, Нова Зеландия и Южна Корея |
Ратифицирали | няма |
Съхранител | правителството на Япония |
Език | английски, френски и испански |
![]() | |
ACTA в Общомедия |
Държавите и държавните съюзи, подписали договора, се стремят чрез него да установят единни норми при борбата с пиратски копия на продукти и нарушения на авторско и сродните с него права, както за физически, така и за дигитални продукти или услуги.[4]
АКТА дава възможност на носителите на права да изискат от интернет доставчиците да предоставят информация за своите потребители, за които се предполага, че погазват интелектуалната собственост. Тя трябва да бъде достатъчна, за да може да ги идентифицира.[4]
Текстът съдържа множество формулировки, които се считат за спорни или недостатъчно прецизни; такива са например извличането на „непреки ползи“, отъждествяване на копие и „фалшификат“, отслабването на презумпцията за невинност и ред други. В много страни подобни несъобразности налагат ревизия на законодателството. Негативната обществена нагласа както и разногласия в ЕК довеждат до изпращането на споразумението в Съда на Европейския съюз за мнение относно допустимостта и тълкуването на текста. На 4 юли 2012 г. Европейският парламент категорично отхвърли споразумението, като гласовете против са 479, и само 38 го подкрепят, при 165 „въздържали се“.
АKТА влиза в действие след като споразумението бъде ратифицирано от 6 страни. В повечето случаи подписването на документа от изпълнителната власт означава, че тя приема да го превърне в своя законодателна инициатива, обаче само ратифициране от парламента би го реализирал в държавен ангажимент. Това важи за всяка отделна страна от ЕС, но за САЩ е достатъчен само подпис на президента, който ангажира страната му, докато трае неговият мандат.