![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e0/%25D0%25A0%25D0%25B5%25D1%2581%25D0%25BF%25D1%2583%25D0%25B1%25D0%25BB%25D0%25B8%25D0%25BA%25D0%25B0_%25D0%2591%25D1%2583%25D1%2580%25D1%258F%25D1%2582%25D0%25B8%25D1%258F.jpg/640px-%25D0%25A0%25D0%25B5%25D1%2581%25D0%25BF%25D1%2583%25D0%25B1%25D0%25BB%25D0%25B8%25D0%25BA%25D0%25B0_%25D0%2591%25D1%2583%25D1%2580%25D1%258F%25D1%2582%25D0%25B8%25D1%258F.jpg&w=640&q=50)
Тункинска котловина
From Wikipedia, the free encyclopedia
Тункинската котловина (на руски: Тункинска котловина) е по-високо разположена част от Байкалската рифтова зона, към която спадат езерата Байкал и Хьовсгьол. Котловината е система от междупланински понижения в западната част на Република Бурятия, разположена между хребетите Тункински Голци на север и Хамар-Дабан на юг, части от планинската система Източни Саяни. Сеизмична зона.
Тункинска котловина | |
![]() | |
51.5, 102.5 | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Русия Бурятия |
Надм. височина | 500 – 1400 m |
Дължина | ок. 200 km |
Ширина | от 20 до 40-50 km |
Реки | Иркут |
Инфраструктура | |
Селища | с. Кирен |
Простира се от запад на изток на протежение около 200 km и ширина от 20 km на запад до 40 – 50 km на изток. Надморската ѝ височина варира от 1400 m на запад до 500 – 600 m на изток. Цялата котловина се състои от редица самостоятелни котловини, разделени с ниски възвишения – Мондинска (най-западна и най-висока), Хойтоголска, Туранска, Тункинска и Торска (най-източна и най-ниска). По дъната на всичките котловини протича река Иркут (ляв приток на Ангара), в която отляво и отдясно се вливат многобройни къси и бурни притоци. В цялата котловина преобладават степните (в голямата си част са обработваеми земи) и лесостепните ландшафти, тук-таме обрасли с редки лиственично-брезови и борови гори. На по-високите участъци, върху ливадно-подзолисти почви са развити паркови лиственични гори. Отглеждат се зърнени култури и е развито месо-млечното животновъдство.[1]