Туларемия
From Wikipedia, the free encyclopedia
From Wikipedia, the free encyclopedia
Туларемия е природноогнищно инфекциозно заболяване причинено от бактерия Francisella tularensis. Болестта е зооноза.
Причинител на заболяването е грам отрицателна бактерия Francisella tularensis. Образува тънка капсула, която позволява на бактерията да оцелее за няколко месеца във вода, тиня и разлагащи се трупове. Известни са два биовара: F. tularensis biovar tularensis (или тип А) и F. tularensis biovar palaearctica (или тип В). Класификацията на двата не е извършвана на антигенни различия, а на базата на биохимични особености, вирулентност и екологични характеристики.
Тип А се среща предимно в Северна Америка и е причинява от 70 до 90% от заболяванията при хората в тази част на света. Основният резервоар на инфекцията при този биовар са зайци (основно от род Sylvilagus dicei), а вектори са кърлежи. Тип В е причина за 10 до 30% от заболяванията при хората, а основен резервоар при него са гризачи. Разпространен е в Западна и Северна Европа, Сибир, Далечен изток и някои части от Централна Европа и Северна Америка.
Боледуват предимно дивите зайци, катерици, белки, водни плъхове, ондатри и др. Болестта се среща и при хищниците: лисица, чакал, вълк и дива котка, както и при ловните птици: яребица, пъдпъдък и тетрев. Човекът и кучетата са силно възприемчиви към инфекцията. От болестта най-често боледуват ловните кучета. Заразяването на кучето става по време на лов или в домашна обстановка, когато на кучето за храна се дават сурови субпродукти от болен дивеч. Разпространители на туларемията в природата са кърлежите табаниди, бълхите, кръвосмучещите насекоми, комари. За първи път болестта е диагностицирана през 1956 г. в България по ондатрите в резервата Сребърна, внесени от Русия, поради тяхната ценна кожа.
Изследване проведено сред еднокопитни от някои райони на България установява, че голям брой от животните носят високи титри на антитела за причинителя на туларемията. Това говори, че същите са вектори на разпространение на зоонозата[1].
Причинителят, попаднал в организма, предизвиква септицемия и поразява далака, черния дроб и лимфните възли.
Тя се характеризира с внезапна смърт непосредствено след хранене на кучето с вътрешни органи от болен див заек или друго диво животно.
При нея кучето бързо отслабва, движенията са лениви и некоординирани, подчелюстните лимфни възли са подути и болезнени при пипане, телесната температура е повишена и кучето често повръща.
Лекуването е успешно при навременно поставяне на диагнозата. Болестта се лекува с антибиотици, витамини и изотонични водни разтвори.
Регулиране на числеността на полските гризачи и хищниците. Предпазване на кучето от кърлежи и кръвосмучещи насекоми чрез периодични екопаразитни бани. Избягване пиенето на вода на кучетата от блатна или застояла вода.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
