Троянски астероиди
From Wikipedia, the free encyclopedia
Троянските астероиди са малки небесни тела, които гравитират в динамично равновесие около точките на Лагранж L4 и L5 по орбитите на някои планети от Слънчевата система. Първоначално така са наречени астероидите на Юпитер (първият троянец 588 Ахил е открит 1906 г.), но по-късно става ясно, че и други планети имат такива астероиди около своите точки L4 и L5, включително и Земята. Така терминът троянски астероиди става общ за астероидите, които не обикалят директно около Слънцето, а изпълняват условието да ротират около тези точки L4 и L5, независимо на коя планета (или неин спътник).