Тромпет
From Wikipedia, the free encyclopedia
Тромпетът (на френски: trompette; от италиански: tromba – „тръба“) е музикален инструмент от групата на медните духови инструменти. Това е инструментът с най-висок регистър сред медните духови инструменти – тоновият му обхват най-често е от „ми“ на малка до „си♭“ на втора октава (е-с4).
Тромпет | |
Майсторски тромпет, направен от Бернхард Виленберг, Германия | |
Информация | |
---|---|
Класификация | Меден духов инструмент |
Произход | XV век |
Тромпет в Общомедия |
Тромпетите са сред най-старите музикални инструменти,[1] датиращи от поне 1500 г. пр.н.е. Те са използвани като в тръба е продухван въздух през затворени устни, при което се създава бръмчащ звук. Той от своя страна образува стояща вълна вътре в инструмента. От края на 15 век започва производството на месингови инструменти. Те са изработени от месингови тръби, които са извити два пъти и образуват издължена продълговата, леко закръглена форма.
Известни са няколко типа тромпети. Най-широко разпространеният тромпет има формата „B♭“ и е с дължина около 148 cm. Ранните модели на тромпета нямат вентили. Съвременните инструменти обаче имат три бутални вентила и по-рядко въртящи се. Целта на вентилите е да усилят звуковата вълна, като по този начин се намаляват усилията от страна на изпълнителя.
Тромпетът е инструмент, който се използва при изпълнението на различни видове музика и най-вече класическа музика и джаз. Изпълнителите, които свирят на този инструмент се наричат тромпетисти.