Монумент в Париж From Wikipedia, the free encyclopedia
Триумфалната арка (на френски: Arc de Triomphe de l'Étoile) е сред най-известните монументи в Париж.
| Триумфална арка L'arc de Triomphe | |
 21 октомври 2010 г. | |
 | |
 Местоположение | |
| Местоположение | Париж, Франция |
|---|---|
| Архитект | Жан Шалгрен |
| Тип на сградата | триумфална арка |
| Стил | неокласицизъм |
| Изграждане | 15 август 1806 – 29 юли 1836 |
| Височина | 50 m |
| Триумфална арка в Общомедия | |
Тя е разположена в центъра на площад „Шарл дьо Гол“, в западния край на прочутия бул. „Шанз-Елизе“. Съществува и по-малка триумфална арка, която се намира западно от Лувъра.
Построена е в чест на всички воювали и загинали за Франция във войните на Първата френска република и Наполеоновите войни (1789 – 1815). Имената на всички френски победи и генерали са изписани върху вътрешните и външни стени на арката, а под свода ѝ лежи гробът на незнайния воин от Първата световна война.
Строежът ѝ започва по времето на Наполеон Бонапарт – 1806 г., и завършва през 1836 г.[1] Мястото, на което е построена Триумфалната арка, е наречено „Площад на звездата“ (Etoile) заради многото булеварди, които водят началото си оттук. Вътре в арката има малък музей, документиращ историята ѝ.
Триумфалната арка е свързващо звено от Историческата ос (Axe historique) – поредица от монументи, която започва от Лувъра и завършва до Голямата арка на пл. „Дефанс“. Проектирана е от Жан-Франсоа-Терез Шалгрен през 1806 г., като иконографите изобразяват голи френски младежи, борещи се срещу облечени в ризници немски войници. Сюжетът дава пример за изграждането и на други обществени паметници с патриотични послания.
Триумфалната арка е висока 50 метра и широка 45 метра. Големият свод е с височина 29,19 метра и ширина 14,62 метра, а малкият свод е висок 18,68 метра и е с ширина от 8,44 метра. Тя е втората най-голяма триумфална арка в света след Триумфалната арка в Пхенян. Дизайнът ѝ е вдъхновен от римската Арка на Тит. Триумфалната арка е толкова колосална, че 3 седмици след парада на победата в Париж през 1919 г. Шарл Годфроа прелита със своя самолет „Нюпорт“ през свода на арката, като събитието е записано на кинолента.[2]
Триумфалната арка се намира на десния бряг на река Сена, в центъра на 12-ъгълна конфигурация от 12 булеварда. Възложена е за изпълнение от Наполеон Бонапарт през 1806 г. след победата при Аустерлиц. Само поставянето на основите трае 2 г., като през 1810 г., когато Наполеон влиза в Париж със своята годеница дукесата на Австрия Мария-Луиза, е бил завършен дървеният макет на арката.
Архитектът Жан Шалгрен умира през 1811 г. и работата по изграждане на арката е поета от Жан-Никола Уйо. По време на възстановяването на монархията от Бурбоните изграждането на Триумфалната арка е спряно, като нейното завършване се осъществява при управлението на крал Луи-Филип между 1833 и 1836 г. През декември 1840 г., на връщане от о. Св. Елена, тленните останки на Наполеон минават под Триумфалната арка на път за мястото, където да бъдат положени за последно – Дома на инвалидите. Преди да бъде погребано в Пантеона, тялото на Виктор Юго е изложено под арката в нощта на 22 май 1885 г.
След построяването ѝ Триумфалната арка се превръща в мястото, където френските войски организират своите паради след успешни военни кампании, както и място за годишния военен парад в Деня на Бастилията. Известни победни маршове, извършени под арката, са тези на германските войски през 1871 и 1940 г., на френските войски през 1919 г. и на Съюзническите сили от Втората световна война през 1944 и 1945 г. Американска пощенска марка от 1945 г. показва Триумфалната арка и американски войски, маршируващи по „Шанз-Елизе“ на 29 август 1944 г. След погребението на незнайния воин обаче всички военни паради (включително и споменатите след 1919 г.) вече не минават през свода на арката, а я заобикалят от уважение към гроба на незнайния воин и символизма, който носи. И Хитлер през 1940 г., и Шарл дьо Гол през 1944 г., спазват този ритуал.
След 1960 г. Триумфалната арка започва да почернява от въглищни сажди и автомобилни газове, което води до нейното почистване чрез избелване през 1965 – 1966 г.
Продължаването на бул. „Шанз-Елизе“ включва и построяване на нова арка през 1982 г. – Голямата арка на пл. „Дефанс“, която завършва поредицата от монументи, известна като „Историческа ос“ (на френски: Axe historique).
Дизайнът, при който не се използват колони, е дело на Жан-Франсоа-Терез Шалгрен (1739 – 1811) и е в неокласическа версия на старинната римска архитектура (например Триумфалната арка на Тит). В изграждането на Триумфалната арка са представени големите академични скулптори на Франция: Жан-Пиер Корто, Франсоа Рюд, Антоан Етекс, Джеймс Прадие и Филип-Жозеф Анри Льомер.
Основните скулптури не са съставна част от фризовете, а се третират като отделни части, прикрепени към зидарията от дялан камък. 4-те скулптурни групи в основата на арката са Триумфът от 1810 г. (от Жан-Пиер Корто), Съпротива и Мир (и двете от Антоан Етекс) и най-известната от всички Заминаване на Доброволците от 1792 г. (от Франсоа Руд), наричана „Ла Марселез“. Последната е представена в токата на колана, който се дава за титлата „маршал на Франция“, и олицетворява Франция, призоваваща своя народ. След падането на Наполеон (1815) скулптурата Мир се интерпретира като почитане на Мира от 1815 г.
В горната част на арката, над богато изваяния фриз от войници има 30 щита, гравирани с имената на големи военни победи от периода на Френската революция и Наполеоновите войни. На вътрешните стени на монумента са изписани имената на 660 души, от които 558 френски генерали от Първата френска империя, като имената на тези, които са загинали в битка, са подчертани. На по-късите страни на 4-те носещи колони са изписани имената на големите спечелени битки през Наполеоновите войни. Битките в периода между заминаването му от Елба до последната му загуба при Ватерло не са включени.
От 1882 до 1886 г. на върха на Триумфалната арка се е намирала скулптурата „Триумфът на революцията“ от Александър Фалжиер, изобразявала колесница, теглена от коне, готови да разбият „Анархията и Деспотизма“. Скулптурата съществува само 4 г., преди да се разпадне.
През февруари 2007 г. във вътрешността на арката е открита постоянна експозиция на артиста Морис Бенаюн и архитекта Кристоф Жиро, която поставя под въпрос символичното значение на арката през последните 2 столетия, балансирайки между мира и войната.
Под свода на Триумфалната арка се намира Гробът на Незнайния воин от Първата световна война, създаден през 1921 г.[1] Той е поставен в Деня на примирието през 1920 г., когато е запален и първият вечен огън в Западна и Източна Европа, откакто огънят на Веста бил загасен през IV в. Пламъкът гори в памет на всички загинали, които не са били идентифицирани (гори за загиналите в двете световни войни). Според телевизионна програма от 2008 г., представена от Риф Джоунс, вечният пламък е бил гасен само веднъж, от пиян мексикански футболен почитател, в деня, в който Франция побеждава Бразилия. Най-вероятно става въпрос за финала на Световното първенство по футбол през 1998 г.
На всеки 11 ноември под Триумфалната арка се провежда церемония в чест на годишнината от примирието, подписано между Франция и Германия през 1918 г. На 12 ноември 1919 г. първоначално е решено тленните останки на Незнайния воин да се преместят в Пантеона, но обществена кампания води до решението те да бъдат оставени в Триумфалната арка. На 10 ноември 1920 г. ковчегът е положен в параклиса на 1-вия етаж на арката, а на сегашното си място е от 28 януари 1921 г. Върху горната плоча на ковчега е вписано ICI REPOSE UN SOLDAT FRANÇAIS MORT POUR LA PATRIE 1914 – 1918 („Тук лежи френски войник, загинал за своята родина 1914 – 1918“).
През 1961 г. американският президент Джон Кенеди и първата дама Жаклин Кенеди показват уважението си към гроба на Незнайния воин, като го посещават заедно с френския президент Шарл дьо Гол. След убийството на Кенеди през 1963 г., спомняйки си за вечния огън на Триумфалната арка, г-жа Кенеди настоява вечен огън да гори и на гроба на съпруга ѝ в Националното гробище в Арлингтън, Вирджиния. Шарл дьо Гол заминава за Вашингтон, за да присъства на държавното погребение, на което Жаклин Кенеди запалва вечния огън, от който е била вдъхновена при нейното посещение във Франция.
До Триумфалната арка се достига чрез RER или метро, като спирката се казва „Шарл дьо Гол Етуал“. Поради силния трафик около кръстовището, в центъра на което се намира арката, се препоръчва пешеходците да използват някой от двата подлеза, разположени на Champs Élysées и Avenue de la Grande Armée.
В Триумфалната арка има асансьор, който води посетителите почти до върха, до малко таванско помещение. Там се намира музей, който съдържа модели на арката и в който се разказва за нейната история още от построяването ѝ. От този музей до терасата, от която има панорамна гледка към Париж, остават да се изкачат само 46 стъпала.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
