Тохарски езици
From Wikipedia, the free encyclopedia
Тохарските езици са два близкородствени индоевропейски езика, разпространени в далечното минало в Средна Азия. Те са засвидетелствани в стари ръкописи, чиято най-голяма част представлява преводи от будистката санскритска литература. Различават се два тохарски езика: тохарски А (източнотохарски) и тохарски Б (западнотохарски). Тохарските езици са открити за езикознанието в началото на 20 век при археологически експедиции в Западен Китай (Източен Туркестан или Синдзян); местонаходищата на ръкописите са покрай стария път на коприната. Едно от основните находища на тохарски ръкописи е Турфан, на север от Таримската котловина. Друго основно находище е Куча, град на запад от Турфан, насеверния край на пустинята Такламакан. Трето основно находище е Тумшук, отново на сещерния край на пустинята Такламакан, между Куча и Кашгар. Това е и най-западната точка от ареала, в който са открити тохарски езикови остатъци.
Тохарски езици | |
Страна | Китай |
---|---|
Регион | Средна Азия |
Говорещи | мъртви езици |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Тохарски | |
Официално положение | |
Регулатор | - |
Тохарски езици в Общомедия |
Текстове на тохарски A са открити единствено в района на Турфан и оазиса Карашахр на запад от него. Текстовете на тохарски Б са със значително по-голямо разпространение – срещат се покрай целия този клон от Пътя на коприната от Турфан на изток до Тумшук на запад. Текстовете на тохарски езици датират от 6 до 8 век сл. Хр. В огромната си част представляват преводи от будистката санскритска литература, каквито са характерни за този период в Средна Азия. Това от една страна помага много за разчитането и изучаването на тези езици, но от друга дава изключително оскъдни сведения за хората, които са говорили тохарски. Малкото текстове с оригинално (светско) съдържание са манастриска и търговска кореспонденция, пропуски за кервани и графити и са написани на тохарски Б. Това разпределение на текстовете е довело в миналото до предположение, че тохарски А през периода 6-8 век е бил мъртъв език, запазен за религиозни цели като латинския в Европа, но оскъдността на текстове със светски характер изобщо отслабва силата на такава хипотеза.
Паметниците на тохарските езици не са изолирани. Ръкописите от манастрирски библиотеки се срещат редом с индийски, персийски или уйгурски ръкописи. Текстовете са на северноиндийското писмо брахми, използвано и за съседните средноирански езици. Някои паметници на тохарски Б са на манихейско писмо, проникнало в Средна Азия от Двуречието и Персия.