![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Zhep%25C3%25AB_-_Mapillary_%25285lHHx1Z6Hp-8z54qgfecMg%2529.jpg/640px-Zhep%25C3%25AB_-_Mapillary_%25285lHHx1Z6Hp-8z54qgfecMg%2529.jpg&w=640&q=50)
Томор
From Wikipedia, the free encyclopedia
Томор (на старобългарски: Томорица; на албански: Tomori)[1]е планина в централна част Албания, разположена между долините на реките Девол на север и североизток, левият ѝ приток Томорица на изток и Осум на запад. Най-високата ѝ точка е връх Партизан 2480 m (най-високата точка в централната част на страната). Дължина от север на юг около 55 km, ширина до 25 km. На юг долината на река Чоровода (десен приток на Осум) я отделя от планината Островице. Изградена е основно от варовици и флишеви скали и е силно разчленена от притоците на Девол и Осум. Най-голямата река водеща началото си от палнината е Ляпардица (десен приток на Осум. Склоновете ѝ а височина до 1800 m са заети от дъбови и букови гори, а нагаре следват планински пасища. През зимата районите разположени над 1000 m са покрити със сняг. По западното ѝ подножие, в долината на река Осум са разположени градовете Берат и Кучова. В планината Томор е създаден национален парк.[2]
Томор | |
![]() | |
40.709089, 20.141803 | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | ![]() |
Най-висок връх | Партизан |
Надм. височина | 2480 m |
Томор в Общомедия |
Йоан Скилица нарича покрай крепостта Копринища в полите ѝ планината Врохот, т.е. „върхът“ на което се намира бекташкото теке Кулмак.[3][4]
Според легендата Томор и Шпирагу били двама братя гиганти, които се влюбили в една и съща красива девойка и започнали да се бият помежду си за нея. Богът ги наблюдавал и като се разсърдил ги превърнал в камъни. Момичето много се огорчило и започнало да плаче, а от сълзите ѝ потекла реката Осум, която разделя и до днес двете планини.
В 1018 г. от Копринища, под планината Томор, българският цар Пресиян II, с братята си Алусиан и Арон, оказва последната съпротива на Първата българска държава срещу Византия, но е принуден да се предаде на Василий II. В крепостта на Успение Богородично е коварно заловен и ослепен от византийския стратег Евстатий Дафномил и неговите приближени войводата Ивац.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7e/Elbasan-Tomorr.jpg/640px-Elbasan-Tomorr.jpg)