Тмутаракан
From Wikipedia, the free encyclopedia
Тмутаракан (старорус.: Тъмуторокань[1]) е някогашен град на територията на днешна Русия, съществувал от около 6 век пр.н.е. до 14 век.
Тмутаракан | |
Местоположение | |
---|---|
45.21907, 36.71406 | |
Страна | ![]() |
Субект | Краснодарски край |
Археология | |
Вид | Град |
Период | VI век пр.н.е. – XIV век |
Тмутаракан в Общомедия |
Разположен е на източния бряг на Керченския пролив, на Таманския полуостров, при днешния Таман на няколко километра западно от Фанагория.
Градът е основан като гръцка колония под името Хермонаса и е един от търговските центрове в границите на Боспорското царство. Разрушен е от хуните през 4 век, но изглежда се възстановява малко по-късно. През 7 век хазарите построяват там крепостта Таматарха[2], наричана в арабските източници Самкарш ал-Яхуд, заради значителното си еврейско население.[3] Като част от Хазарския хаганат градът достига своя най-голям разцвет благодарение на международната търговия.
В края на 10 век градът попада под управлението на Киевска Рус. Откъснат географски от ядрото на държавата, Тмутаракан е управляван като полунезависимо владение от представители на династията на Рюриковичите. Със завладяването на степите от куманите през 12 век той е окончателно изолиран от руските княжества и постепенно запада, като последното му споменаване е от 1378 година.