Тинторето
From Wikipedia, the free encyclopedia
Я̀копо Тинторѐто (на италиански: Jacopo Tintoretto; * септември или октомври 1518, Венеция, Венецианска република, † 31 май 1594, пак там), псевдоним на Якопо Кòмин (Jacopo Comin), наричан още Якопо Робу̀сти (Jacopo Robusti), е италиански живописец, един от най-талантливите представители на Венецианската школа и последният голям художник на италианския Ренесанс. Истинската му фамилия Комин е открита през 2007 г. от уредника на Музей „Прадо“ в Мадрид. Заради феноменалната си енергия в живописта е наричан още Яростният (Il Furioso).[1]
Тинторето Tintoretto | |
венециански художник | |
Рождено име | Якопо Комин Якопо Робусти |
---|---|
Роден | |
Починал | |
Националност | венецианец |
Стил | Маниеризъм |
Направление | библейска живопис историческа живопис портрет |
Повлиян | Микеланджело Тициан |
Повлиял | Ел Греко |
Съпруга | Фаустина дей Вескови |
Тинторето в Общомедия |
Повечето от картините му представляват огромни повествования върху платно, съдържащи множество фигури, погълнати от драматични жестове. Една от най-характерните черти за неговото творчество е играта със светлината. Обикновено е описван като маниерист, въпреки че стремежът му към ефектност е по-малък от стремежа му към елегантност и най-вече към драматизъм.[2] Маниерът му за използване на перспективата и специалното му отношение към ефектите на светлината го правят един от предшествениците на бароковото изкуство.[1]