Тетраконх
From Wikipedia, the free encyclopedia
Тетраконхът (на гръцки: тетра – 4 и κόγχη (конх) – раковина) е вид центричен храм с квадратно централно подкуполно пространство, при който към всяка стена на квадрата са прилепени симетрично 4 апсиди с конхи. [1][2][3] Конхата е четвърт от сфера, с която се покрива част от сграда или стенна ниша с полуцилиндрична форма. Централната част на храма има форма на кръст или квадрат със заоблени върхове. Конхите, прилепени към страните на квадрата, са ориентирани по четирите посоки на света, като източната покрива олтарната апсида.[4]
Тетраконхът обогатява и раздвижва интериора на църковните сгради. Вътрешното пространство е наситено с колони и обикновено е покрито с дървен покрив. Конхите се оформят между колоните, като мястото при източната се ползва като апсида, в която са поместени олтарът и презвитериумът. Останалите се ползват като помощни помещения, необходими при богослужение. Фасадите на църквите от този вид се изпълняват в различни варианти.[5]