Телетекст
From Wikipedia, the free encyclopedia
Телетекст (от гръцки: tele – далече + текст), Телевест или Телевестник (Система за телевизионен вестник) е телевизионна информационна услуга разработена във Великобритания в началото на 1970-те.
В България телетекст разпространява БНТ1 (Българска Национална Телевизия). Търговската марка на Националната Телетекстна Система на БНТ1 е „Телевест“ (от „теле“ – телевизионен + „вест“ – вестник). Изискването се определя от ограничението за 8 символа за името – така се получава „ТЕЛЕВЕСТ“ Осембуквеното име се излъчва и визуализира на първия ред на всяка телетекстна страница. Този ред се нарича „Header“ и съдържа информация за номера на избраната страница, текущи дата и време.
Идеята за представяне върху телевизионния екран на буквено-цифрова и графична информация се материализира благодарение на големите постижения в областта на интегралната схемотехника. Принципът е двойно кодиране на видеосигналите, използвани като носител на символна информация. Основните видове системи са два:
- Радиоразпръскването по ефира на пълен телевизионен сигнал, като цифровият двоично кодиран видеосигнал се предава вместен във временните интервали на определени телевизионни редове, включени в периода на полукадровия гасящ импулс.
- Базират се на кабелна връзка за предаване на цифровия видеосигнал и не са обвързани задължително с разпространението на стандартната телевизионна програма.
И в двата случая е необходимо телевизионният приемник (телевизор) да има специален декодиращ блок (телетекстен декодер), който да спомага визуализирането на цифровите видеосигнали.
Обикновено обхватът на текстово-базираната информация предоставя на телевизионния зрител национални, спортни новини, метеорологичното време и телевизионните програми.
Страниците са до 899 като по подразбиране се започва от страница 100 (това е така заради трицифреното избиране на страница). По стандарт се излъчват 8 магазина (всеки магазин съдържа сто страници 1 – 8). Една телетекстна страница има таблица 23 реда по 40 символа т.е. всичко общо 920 символа. Всеки номер може да излъчи максимум 52 въртящи се страници. Това изискване идва от броя на малките и големите букви на английската азбука (в телетекста въртящите се страници се обозначават например 235a, 235A – са две въртящи се страници на номер 235)