Сюзан Валодон

Сюзан Валодон (на френски: Suzanne Valadon, 23 септември 1865 – 7 април 1938) е френска художничка. През 1894 г. Валодон става първата жена-художник приета в Société Nationale des Beaux-Arts.

Сюзан Валодон Suzanne Valadon
френска художничка
Родена	Marie-Clémentine Valadon 23 септември 1865 г. Бесине сюр Гартам, Франция
Починала	7 април 1938 г. (72 г.) Париж, Франция
Погребана	Франция
Националност	Франция
Кариера в изкуството
Стил	постимпресионизъм символизъм
Жанр	натюрморт,[1] портрет,[1] акт,[1] пейзажна живопис[1]
Направление	живопис
Повлияна	Едгар Дега
Семейство
Партньор	Ерик Сати (1893)[2]
Деца	Морис Утрильо
Подпис
Сюзан Валодон в Общомедия

Биография

Мари-Клементин Валодон (Marie-Clémentine Valadon) е родена в Бесине сюр Гартам, От Виен, Франция. Дъщеря е на неомъжена перачка. Сюзан Валодон става циркова акробатка на петнадесетгодишна възраст, но година по-късно падане от трапец слага край на кариерата ѝ.

В Монмартър, квартал на Париж, тя се увлича по изкуството. Първоначално работи като модел, а след това се превръща във виден художник. Докато позира на майсторите, тя наблюдава и изучава техниките им.

Сюзан Валодон в „Махмурлукът“ на Тулуз Лотрек, 1883

Тя работи за художници като Анри дьо Тулуз-Лотрек (който ѝ дава уроци по рисуване), Пиер-Огюст Реноар и Пиер-Сесил Пюви дьо Шаван и е известно, че е имала интимна връзка с първия. Сюзан се сприятелява с Едгар Дега, който е очарован от смелите ѝ линеарни скици и добри картини, купува нейни произведения и окуражава опитите ѝ.

„Момиче сплита косата си“, 1885

Пиер-Огюст Реноар, „Танц в Бугивал“, 1883

Валодон е героиня в картината на Реноар „Танц в Бугивал“ от 1883 г., същата година в която тя позира за „Градски танц“. През 1885 г. Реноар отново рисува неин портрет „Момиче сплита косата си“, където са изобразени главата ѝ и раменете в профил.

Валодон често посещава баровете и таверните на Париж заедно със своята компания художници. През 1889 г. Тулуз-Лотрек я рисува като главна фигура в „Махмурлукът“.

Тя ражда син през 1883 г. и без да открива самоличността на бащата, кръщава детето Морис Валодон. По късно бащински грижи за сина ѝ полага близък приятел на художничката – Мигел Утрильо Морлис, който е собственик на кръчмата Auberge du Clou. Посетители на заведението са местни хора, търговци, работници и артистите от бохемското общество в Монмартър. Таверната също има театър на сенките, помещаващ се в мазето. Мигел измисля сценария на постановките, конструкциите и сценографията. Сюзан Валодон възпитава сина си и го учи да рисува. Той става един от най-известните художници в Монмартър с името Морис Утрильо.

Сюзан Валодон рисува натюрморти, портрети, цветя и пейзажи. Известна е с ясно установена композиция и звънливи цветове в творбите си. Тя е прочута най-вече със своите откровени голи женски фигури.

Първата ѝ изложба е в началото на 90-те години на XIX век, съставена предимно от портрети. Измежду тях има портрет на композитора Ерик Сати, с когото тя има шестмесечна връзка през 1893 г. Влюбен, Сати ѝ предлага брак още в първата им вечер прекарана заедно. За Сати интимността във връзката му с Валодон е единствената подобна в живота му. След като се разделят, той остава с, както казва, „нищо освен ледена самота, която запълва главата с празнота и сърцето с мъка“.

Свободомислеща и разкрепостена, Сюзан Валодон носи корсаж от моркови и отглежда коза в студиото си, която да изяжда лошите ѝ рисунки. Перфекционист, тя работи по картини в продължение на 13 години, преди да ги покаже. Тя работи също с пастели. Въпреки финансовия ѝ успех и спечеленото признание за артистичните ѝ постижения, нейната слава е засенчена от сина ѝ.

Бракът ѝ с борсовия посредник Пол Мосис от 1896 приключва през 1909, когато Валодон напуска Мосис заради художник два пъти по-млад от нея Андре Утер. Тя се омъжва за Утер, но и този брак не е последният.

Сюзан Валодон умира на 7 април 1938 г. в Париж. Сред присъстващите на погребението близки, приятели и колеги са Пабло Пикасо, Жорж Брак и Андре Дерен.

Колекции

Днес някои от картините ѝ могат да се видят в Центъра „Жорж Помпиду“ в Париж, в Музея на Гренобъл, в Музея за изящно изкуство в Лион и в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк.

• Творби на Сюзан Валодон
• 
  Портрет на Ерик Сати (1893), масло върху платно, Париж, Национален музей за модерно изкуство.
• 
  Баня (1908), пастел,
  Музей на Гренобъл.
• 
  Голота (1919), масло върху платно, Художествен музей на Сао Пауло.
• 
  Букет с цветя (1928), масло върху платно, Баньол сюр Сез, Музей Албер-Андре.
• 
  Къпещи се (1923), масло върху платно, Художествен музей в Нант

Валодон в попкултурата

Роман, посветен и разказващ за живота ѝ, е издаден през 2001 г. от писателката Elaine Todd Koren, озаглавен Suzanne: of Love and Art.

За нея

• Rose, June (1999). Suzanne Valadon: the Mistress of Montmartre. New York: St. Martin's. ISBN 0-312-19921-X

Източници

1. 78974
2. Уикипедия на каталонски език.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Сюзан Валодон.

• Кратка биография
• Валодон и Сати Архив на оригинала от 2010-10-03 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Suzanne Valadon в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​