Суверенна държава е държава с определена територия, на която тя упражнява вътрешен и външен суверенитет, постоянно население, правителство и капацитет да влиза в отношения с други суверенни държави.[1]
Така се нарича държавата, която нито е зависима, нито е субект на друга сила или държава.[2]
Въпреки че, абстрактно погледнато, дадена суверенна държава може да съществува без да бъде призната от други суверенни държави, непризнатите държави често имат трудности пълноправно да подписват договори и да установяват дипломатически отношения с други суверенни държави.
Правителството на суверенната държава упражнява върховната власт и се разпорежда с природните богатства и всички имоти в рамките на държавната територия.
Всяка суверенна държава има правото да признае съществуването на друга суверенна държава в зависимост от собствените си политически и икономически интереси. Например в края на 2010 и началото на 2011 година Чили, Бразилия, Аржентина, Боливия, Еквадор, Куба, Венецуела и Коста Рика признават Палестина като „свободна и независима държава в границите от 1967 г.“, тоест не само Палестинската автономия, но и границите отпреди израелско-арабската Шестдневна война, при която бяха окупирани ивицата Газа и Западният бряг.[3]
Първите познати държави са създадени още в древен Египет, Месопотамия, Индия, Китай, Мексико (Ацтеките, Маите и други), Перу и др. но само в относително модерните времена държавите имат почти напълно разселени алтернативни „бездържавни“ форми на политическа организация на обществата по цялата планета.[4] Скитнически банди ловци-събирачи и дори сравнително доста големи и сложен племенни общества, основани на пастирството или селското стопанство са съществували без постоянна държавна организация, а тези „бездържавни“ форми на политическа организация в действителност надделяват по време на праисторията и голяма част от историята на човешкия вид и цивилизация.[4]
Първоначално държавите възникват на територии придобити чрез завоюване, в които е наложена единна култура, единни идеали и една група от закони, посредством сила или под заплаха на различни народи, от гражданската или военна бюрокрация.[4] Това не винаги е така, а освен това съществуват и многонационални държави, щати и автономни области в рамките на държавите. Освен това мултикултурализмът е приет в много унитарни и национални държави, вследствие на различните процеси в човешката миграция, като преселване на населението, политическа миграция, имиграция и емиграция.
От края на 19 век, на практика цялата обитаема земя е разделена на области с повече или по-малко дефинирани граници, за които претендират определени държави. Преди, за доста големи площи земя или не е имало никакви претенции или са били необитаеми, или са били обитавани от номадски народи, които не са имали държавно устройство. Въпреки това, дори и в рамките на днешните държави има обширни територии с дива природа, като Амазонската джунгла, които са необитаеми или са обитаваните изключителни или предимно от местни хора (с някои от които все още не е осъществяван контакт). Също така има държави, които не упражняват де факто контрол над всички територии за които претендират или този контрол е силно оспорван (както в Сомалия).
Международната общност се състои от около 200 суверенни държави, по-голямата част от които са представени в Организацията на обединените нации. Тези държави формират това, което теоретиците по международни отношения наричат система, в която всяка държава взима предвид поведението на други държави при съставянето на собствената си оценка. От тази гледна точка, държавите в международната система, се изправят пред дилеми свързани с вътрешната и външна сигурност и легитимация. Понятието е доразвито в международната общност и се отнася до група държави, които имат установени правила, процедури и институции за поведението на техните отношения. По този начин фондацията се базира на основата на международното право, дипломация, официални режими и организации.
Признаването на държава означава решение на една суверенна държава, да разглежда друг субект също като суверенна държава.[5] Признаването може да бъде явно или неявно и като ефект, обикновено е с обратна сила. Не е задължително то да означава желанието да се създадат или поддържат дипломатически отношения.
Няма дефиниция, която да обрързва всички членове на общността на нациите с определени критерии за държавност. В реалната практика, критериите са главно политически, а не правни.[6]
L.C. Green цитира признаването на неродените Полша и Чехия в Първата световна война и обяснява, че „тъй като признаването на държавността е въпрос на преценка, то е възможно всяка съществуваща държава, да приеме за държава, всеки субект, който желае, независимо от съществуването на територия или на установено правителство.[7]
В международното право, обаче, има няколко теории за това, когато една държава може да бъде призната за суверенна.[8]
- Chen, Ti-chiang. The International Law of Recognition, with Special Reference to Practice in Great Britain and the United States. London, 1951.
- Crawford, James. The Creation of States in International Law. Oxford University Press, 2005. ISBN 0-19-825402-4, стр. 15–24.
- Lauterpacht, Sir Hersch. Recognition in International Law. Cambridge, U.K., 1947.
- Raič, D. Statehood and the Law of Self-determination. Martinus Nijhoff Publishers, 2002. ISBN 978-90-411-1890-5. стр. 29 (with reference to Oppenheim in International Law Vol. 1 1905 стр. 110)
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
