Станиславски феномен

Станиславски феномен (понякога Станиславовски феномен, Ивано-Франковски феномен) (на украински: Станіславський феномен) е прозвището на група украински писатели и художници, които се отъждествяват с името на техния град, Ивано-Франкивск (до 1939 г. – Станислав).^[1] Терминът „станиславски феномен“ се отнася за художници, които са живели в град Ивано-Франковск, Ивано-Франковска област, и са свързани със западния постмодернизъм след разпадането на СССР.^[2][3]

Представители

Някои от най-видните представители на Станиславския феномен са:

Портрет	Писател[2]	Година на раждане
	Юрий Андрухович	1960 г.
	Халина Петросаняк	1969 г.
	Юрий Издрик	1962 г.
	Володимир Ешкилев	1965 г.
	Тарас Прохаско	1968 г.
	Степан Процюк	1964 г.
	Любко Дереш	1984 г.

Сред проектите на тази група най-важни са списанията „Четвер“ и „Плерома“, редакционните проекти на Юрий Андрухович под егидата на списание „Перевал“.^[4]

История

Терминът „Станиславски феномен“ е формулиран за първи път от Володимир Ешкилев по време на художествената изложба „Покривен материал №2“ на 13 юни 1992 година.^[4]

Историческата предпоставка за възникването на Станиславския феномен е разпадането на СССР и „ситуацията на културна отвореност“, която води до промени в естетическите стандарти и художествени насоки, както и необходимостта от преминаване към постмодерен дискурс в литературата. Трансформационният процес се състои от заимстване на приемливи елементи от световния постмодернизъм и инжектирането им по „Мичуринов метод“ в неприемливи украински реалности, израснали върху почвата на културна маргиналност.^[4]

Група, близка до Ешкилев, поддържа мнението, че Ивано-Франкивск е литературната и културна столица на Украйна. Според тази група, обективните основания за съществуването на Станиславския феномен са, че Западна Украйна е своеобразен аванпост на украиноезичната литература. Групата около Станиславския феномен е фокусирана върху западните модели на функциониране на културното пространство, което ги отличава от другите постсъветски украински писатели.^[5]

Бележки

1. Blacker, Uilleam. Memory, the City and the Legacy of World War II in East Central Europe: The Ghosts of Others. Routledge, 2019-06-27. ISBN 9781317428381. Посетен на 2023-03-06.
2. The Stanislav Phenomenon - Ukraine - Poetry International // Посетен на 2019-09-27.
3. Blacker, U. Living among the ghosts of others: Urban postmemory in Eastern Europe // Memory and theory in Eastern Europe. New York, Palgrave Macmillan, 2013. с. 173–193.
4. Плерома-Глоссарий // Архивиран от оригинала на 2009-11-16. Посетен на 2009-03-11.
5. Давыдов, Данила. Стратегии подмены и мифологизации (парадоксы литературной регионалистики в свете дихотомии Центр vs. Периферия) Архив на оригинала от 2008-06-22 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Станіславський феномен“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​