Стандартен линкор
From Wikipedia, the free encyclopedia
Стандартен линкор са поредица от дванадесет заложени линейни кораба от пет различни типа, поръчани от ВМС на САЩ в периода 1911 – 1916 г., единадесет от които влизат в строй в периода 1916 – 1923 г[1]. Върху последните кораби от тази поредица оказват съществено влияние резултатите от анализа на Ютландското сражение.
Конструкцията на стандартните линкори включва множество иновации, оказващи влияние върху надпреварата във въоръженията, която следва след Първата световна война[1]. Някои историци разглеждат стандартните линкори като отговора на американския флот за бързото развитие на линейния флот на Японската империя[2]. Стандартните линкори сяставляват основата на бойната линия на американския флот през междувоенния период, кодато по-старите линкори са дадени за скрап, или изпълняват второстепенни функции. Вашингтонският договор от 1922 г. ограничава общия брой и тонаж на линкорите на страните-участници в него, много от строящите се линкори са разглобени на стапела, за това до началото на Втората световна война стандартните линкори остават най-съвременните линкори на САЩ. Към момента на влизането на САЩ във Втората световна война, към 7 декември 1941 г., 8 стандартни линкора се намират в залива на Пърл Харбър, а един в щата Вашингтон, три от останалите са част от Атлантическия флот.
Концепцията на стандартния линкор, постановявайки общи тактико-технически характеристики за различните типове кораби, им позволява ефективно да действат в състава на съединения. За разлика от САЩ, линейните флоти на другите страни се делят на „бързо“ и „бавно“ крило, които не могат да се сражават в общ строй поради различната им скорост и радиус на циркулация.
Главният недостатък на концепцията на стандартния линкор е забавянето на общото развитие на класа и едновременното остаряване на целия линеен флот. Например, една от общите характеристики на стандартните линкори е еднаквата максимална скорост от 21 възела. Когато в края на 1930 години водещите морски държави започват да строят бързоходните си линкори, скоростта на които надминава 27 възела, в състава на ВМС на САЩ, за разлика от Великобритания и Япония, няма 25-възлови линкори, които могат лесно да се модернизират и използват съвместно с новите кораби. Аналогично, решението на Япония да построи линкори с 460-мм оръдия е предизвикано от стремежа да се направи остарял целият линеен флот на САЩ едновременно.