Средновековна технология
From Wikipedia, the free encyclopedia
Средновековната технология се отнася за технологията, използвана в Средновековна Европа под ръководството на Църквата. След Ренесанса от XII век в Стария континент се заражда радикална промяна в броя на новите изобретения, иновации в традиционните начини на продукция и икономически растеж. Периодът е време на голям технологичен подем, включително появата и употребата на барут, изобретяването на вертикалните вятърни мелници, очилата, механичните часовници и значимото подобрение на водениците, строителството (готиката, средновековните замъци) и земеделието като цяло.
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Прилагането на водна сила, познато още в Античността, се развива значително и се простира от воденици и дъскорезници до напояване в земеделието. Към момента на появата на Книгата на Страшния съд, повечето големи селища имат въртящи се мелници – 6500 само в Англия. Силата на водата се използва също широко в минното дело за извличане на руда (разбиването и изнасяне на повърхността) и за задвижването на мехове.
Европейските технически изобретения от XII до XIV в. са построени или чрез дългогодишни техники на Средновековна Европа, които произхождат от римски и византийски корени, или са развити от смесването на култури чрез търговските мрежи с ислямския свят, Китай и Индия. Често революционният аспект не е самото изобретяване, а технологическото усъвършенстване и приложението в политическия и икономически свят. Така например макар барутът дълго време да е бил известен на китайците, именно европейците развиват и усъвършенстват неговия военен потенциал, ускорявайки европейската експанзия и бъдещия империализъм на Новата история.
Значими в този аспект са и свързаните с мореплаването изобретения. Напредъкът в корабостроенето включва няколкомачтовите кораби с триъгълни платна, ахтерщевен рул и конструирането първо на скелета и после на обвивката. Новите навигационни инструменти като сухия компас и астролабията позволяват икономически и военен контрол на всички морета с европейски брегове и дава начало на Великите географски открития.
Към средата на XV в. Гутенберг изобретява нова печатарска преса, което позволява събраното знание да се разпространи и даде на по-голям брой хора, което впоследствие не само води до по-егалитарно общество, но и до такова, способно да доминира други култури, използвайки голям запас от знания и опит. Техническите рисунки от късните средновековни художници-инженери Гуидо да Вигевано и Вилар дьо Онекур се смятат за предшественици на по-късните ренесансови майстори като Такола или да Винчи.