Средиземноморски съюз

Средиземноморски съюз (на френски: Union méditerranéenne, Union pour la Méditerranée) е международна организация на страните от Средиземноморието. Основната идея на обединението е да подобри сътрудничеството между държавите от региона и останалите страни-членки на Европейския съюз.^[1]

Средиземноморският съюз е многостранен съюз за сътрудничество, който обхваща 43 държави: 27 страни членки на Европейския съюз и 16 средиземноморски страни от Северна Африка, Близкия изток и Балканите. Той е създаден през юли 2008 година като продължение на Барселонския процес от 1995 година. Съюзът има за цел да установи стабилност и сигурност в региона, да подобри икономическите връзки и обмен, както и да развие редица проекти, свързани с околната среда, образованието, социалната стабилност и др.

В Средиземноморския съюз членуват следните държави.

Европейски съюз

27-те държави членки (Австрия, Белгия, България, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Хърватия, Испания, Швеция).

Други страни

Албания, Алжир, Босна и Херцеговина, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мавритания, Монако, Черна гора, Мароко, Палестинска автономия, Сирия, Тунис, Турция, и Либия в качеството си на „наблюдател“ на Лигата на арабските държави.^[2]

Проект

Отношенията между страните в Средиземноморския регион следват своето развитие дълги години преди формулирането на Средиземнорския съюз. През 1995 г.е създадена предхождащата организация – Барселонския процес. Поради неефективността на това формирование се ражда идеята за обновения Средиземнорски съюз. Проектът (Средиземноморски съюз) е част от кандидат-президентската кампания на Никола Саркози.^[3]^[4]^[5] което той смята, че тази инициатива ще подобри диалога между Израел и неговите арабски съседи, както и ще облагодетелства отношенията между западните и арабските държави.^[6]

На 23 октомври 2007 г. Саркози кани във Франция всички държавни ръководители на страните от Средиземноморието. Още по време на предизборната си обиколка заявява в Тулон:

„Бъдещето на французите се кове тук, в Средиземноморието, и голямата ни грешка е, че твърде дълго пренебрегвахме региона. Обръщайки гръб на Средиземноморието, Франция и Европа смятаха, че обръщат гръб на миналото си. Истината обаче е, че обръщат гръб на своето бъдеще, защото европейското бъдеще е на Юг“.^[7]

През май 2008 година Европейската комисия одобрява предложенията за усилване подобряване на евро-средиземноморското сътрудничество, което е наречено „Барселонски процес: Съюз на Средиземноморието“. Впоследствие ЕК публикува и документ, с който се обосновава стартирането на подобна инициатива за сътрудничество. Според този документ, Барселонската декларация и поетите от задължения и отговорности (през 1995 г.) ще бъдат базисна рамка за по нататъшно развитие. Като приоритет за сътрудничество остават политическият диалог, икономическото сътрудничество, взаимодействие в културната и хуманитарните сфери, както и проблемите на миграцията, социалната интеграция, в сферите на: правосъдие, сигурност, които имат все по-приоритетна значимост (добавената през 2005 г. към Барселонската декларация – глава IV).

Критики

Инициативата, водена от Никола Саркози, е критикувана и се ползва с недоверие поради неефективността на Барселонския процес. От друга страна има частни изказвания, които в една или друга степен затрудняват доброто сътрудничество. На преден план излиза позицията на Либия. Непосредствено преди учредителната среща на Съюза за Средиземноморието, през юни 2008 г., в Триполи се провежда арабска мини-среща, с участието на Сирия, Мавритания, Тунис, Алжир и Мароко, която трябва да формулира общоарабската позиция по въпроса. При откриването ѝ, тогаващният либийски лидер – Муамар Кадафи заявява, че „Ако Европа иска да сътрудничи с нас, за целта съществува Лигата на арабските държави или Африканския съюз... Не приемаме опитите Европа да се договаря само с отделна група страни“. Либийската позиция свидетелства, че тази държава, със сравнително малобройно население, но със сериозни петролни и газови ресурси, не е заинтересована от предлаганото „партньорство“. Позицията на Либия е различна от тази на съседите ѝ, разчитащи на допълнителни икономически и политически дивиденти. Според изказване на Муамар Кадафи предложението е „унизително“, като допълнително заявява: „Ние не сме гладни просяци или кучета и не трябва да ни подхвърлят кокали“. Водачът на либийската революция прогнозира, че Съюзът няма да има добро бъдеще: „Този проект е обречен на провал и представлява своеобразно минно поле. Той ще създаде условия за нови терористични действия на ислямистките групи, които виждат в него проект на „кръстоносците“, и ще предприемат нападения срещу мюсюлманските страни-членки. Не бих съветвал моя народ да участва в тази абсурдна говорилня, в този колониален проект“.^[8] Съществуват и други прояви на скептицизъм, но финалната декларация е подписана от всички пълноправни членове.

В заключителната декларация на срещата в Париж, подписана от всички участници в съюза, на 13 юли 2008 г. се подчертава необходимостта от съвместна работа за постигане на мир в Близкия изток, стабилност и сигурност в региона. Декларацията напълно съответства на принципите, предложени от ЕК, както идеите, които са заложени във всички останали документи по темата. В бъдещите планове на Съюза се планира формирането на евро-средиземноморски пакт, целящ създаването на зона на мир и стабилност в Средиземноморието, както и създаването на „Кодекс за поведение“ в областта на борбата с тероризма и гарантиране сигурността на гражданите, развитие на човешките ресурси, намаляване на бедността, формиране на зона за свободна търговия между участниците, по-широко ангажиране на гражданите в политическия живот, спазване на човешките права, засилване ролята на жените в обществото, уважение към малцинствата, борба с расизма и ксенофобията, както и развитие на културния диалог и постигане на взаимно разбирателство.

Акцентът в новия Съюз е повишаването степента на участие в регионалната политика на страните от Юга. Ако в рамките на Барселонския процес, единствената структура, вземаща решения и финансираща проектите е ЕС, в Съюза за Средиземноморието се предлага съпредседателство (по един председател от ЕС и от държавите от Юга).

Въпросът за източниците на финансиране се решава като се проема, че финансирането на проектите в рамките на обединението ще се съществява освен със средства на ЕС и със средстава на други инвеститори. Освен Механизма за евро-средиземноморско инвестиране и партньорство (Facility for Euro-Mediterranean Investment and Partnership – FEMIP) и инвестиционните механизми на политиката на добросъседство (Neighbourhood Investment Facility), като допълнителни източници на финансиране се посочват средствата от частни инвеститори както и държавите от европейската част на Съюза, което би трябвало да повиши заинтересоваността им от неговото ефективно устройство и функциониране.^[9]

Като допълнение се създава съвместен секретариат (със седалище в Барселона), който да се занимава с подбора и анализа на проектите необходими на региона. Новото в Съюза е, че сътрудничеството ще се гради около конкретни проекти в рамките на проблемните теми и ще има статут на важна, но въпреки това „допълнителна“, глава от Барселонския процес.

Важно е да се отбележи също така, създаването на така наречената „Парламентарна асамблея на Съюза за Средиземноморието“. Понастоящем тя се състои от 260 членове, сред които 130 европейски членове (81 от национални парламенти и 49 от Европейския парламент) и 130 от средиземноморски държави. Членът на групата PPЕ Tokia Saïfi председателства Политическия комитет на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието.

Създаването на Асамблеята, преди това позната като Евро-средиземноморска парламентарна асамблея, е голямо политическо постижение, което укрепва демократичния характер и политическия диалог в рамките на процеса от Барселона. Създаването ѝ е дългогодишна цел на групата РРЕ. За да продължи да се увеличи значението на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието, групата предлага тя да стане институция с правомощия за задължително консултиране относно свързани със Средиземноморието въпроси, обсъждани в Съвета на министрите на Съюза за Средиземноморието. Съветът на ЕС и Комисията трябва да си сътрудничат с Асамблеята и да присъстват в нейните рамки, като тя следва да бъде непосредствено включена в подготовката на двугодишните срещи на високо равнище на държавните ръководители и годишните срещи на министрите на външните работи на държавите членки на Съюза за Средиземноморието.^[10]

Като обобщение на приоритетните звена многообразието от политически, икономически и хуманитарни цели се трансформират в синтезирана програма за съвместни действия. За постигане на очертаните цели, се предлагат следните основни направления на сътрудничеството между страните-членки: борба със замърсяването на Средиземно море; развитие на морския и сухопътния транспорт между двата бряга на Средиземно море, строителство на крайбрежни магистрали и модернизация на железопътната мрежа в страните от Магреб, като целта е движението на хора и товаропотоци да стане по-достъпно и безопасно; съвместно гарантиране на обществената сигурност и предотвратяване на природни и хуманитарни бедствия; дългосрочно развитие на алтернативните източници на енергия, включително оптимално използване на слънчевата енергия в Средиземноморието; развитие на висшето образование, съвместните образователни проекти, както и на научни изследвания; създаване на Евро-средиземноморски университет; развитие на микро, малки и средни предприятия.^[11]

През 2015 г. ЮНЕСКО и Съюзът за Средиземноморието подписват споразумение за партньорство с цел насърчаване на толерантността и диалога. На срещата в централата на ЮНЕСКО в Париж е сключено споразумение за партньорство с цел насърчаване на регионална толерантност и диалог. Споразумението е насочено към приоритетни области като борбата срещу екстремизма и насърчаването на взаимно уважение сред средиземноморските народи.

ЮНЕСКО и Съюзът за Средиземноморието ще си оказват техническо съдействие и ще участват в съвместни дейности и програми, насочени към областите, които са от общ интерес.^[12]

Към 2016 г. Генерален секретар на Съюза за Средиземноморието е Фаталах Сижилмаси.

Той прие зам.-председателят на Групата на ЕНП относно евро-средиземноморските отношения Мария Габриел.

Председателят на работната група Мария Габриел, отговаряща за евро-средиземноморските отношения като зам.-председател на Групата на ЕНП, смята че е важно да се набляга на необходимостта от увеличаване видимостта на действията на Съюза за Средиземноморието, особено на неговия Секретариат. Според нея добър инструмент това да се случи е преразглеждането на Европейската политика за съседство.^[13]

Тя организира посещение на членове на ЕНП в централата на Съюза за Средиземноморието в Барселона.

В контекст на Европейската политика за съседство, делегацията проведе срещи със Сижилмаси, със зам.-генерални секретари и с ръководители на отдели. Посещението дава възможност за обсъждане на конкретни предложения за задълбочаване на контактите между най-голямата политическа група в Европейския парламент и Съюза за Средиземноморието, които да намерят израз в законодателни инициативи.

Проведени са дискусии с отделите Транспорт и градско развитие, Социални и граждански въпроси, Висше образование и изследователски дейности, Енергетика и устойчиво развитие, Води и околна среда.

Акцент във визитата е и срещата за преглед на проектите на Съюза за Средиземноморието с представители на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.^[14]

„Erasmus of the Mediterranean“ е конкретен проект, който привлича вниманието. Идеята за него се обсъжда от няколко години, но се нуждае от масивна политическа подкрепа и инвестиции, смята зам.-председателят на Групата на ЕНП относно евро-средиземноморските отношения Мария Габриел.

Този проекта се разглежда като перспективен и важен модел за инвестиране и развитие в младите хора в ЕС. Това е начин за предотвратяване на радикализма и насърчаване на развитието чрез образование. Важна роля за неговото осъществяване заема Съюза на Средиземноморието.^[15]

More information Държава, Население ...

Държава	Население	Площ km²
Алжир	33 333 216	2 381 740
Австрия	8 316 487	83 871
Белгия	10 584 534	30 528
България	7 679 290	110 994
Кипър	766 400	9251
Чехия	10 306 709	78 866
Дания	5 457 415	43 094
Египет	80 335 036	1 001 449
Естония	1 342 409	45 226
Финландия	5 289 128	338 145
Франция	63 392 140	674 843
Германия	82 314 906	357 050
Гърция	11 125 179	131 990
Унгария	10 066 158	93 030
Ирландия	4 239 848	70 273
Израел	7 184 000	20 770
Италия	59 131 287	301 318
Йордания	5 924 000	89 342
Латвия	2 281 305	64 589
Ливан	4 099 000	10 452
Либия	6 036 914	1 759 540
Литва	3 373 991	65 303
Люксембург	476 200	2586
Малта	404 962	316
Мароко	33 757 175	446 550*
Нидерландия	16 372 715	41 526
Палестинска автономия	3 800 000	6020
Полша	38 116 486	312 683
Португалия	10 599 095	92 391
Румъния	21 565 119	238 391
Словакия	5 396 168	49 037
Словения	2 013 597	20 273
Испания	45 116 894	506 030
Швеция	9 142 817	449 964
Сирия	20 314 747	185 180
Тунис	10 102 000	163 610
Турция	71 158 647	783 562
Великобритания	60 587 300	244 820