Спояване
From Wikipedia, the free encyclopedia
Спояване, или запояване, (на немски: löten, на английски: soldering) е процес, при който два или повече детайла от метал или с метални изводи се свързват заедно, чрез стопяването на припой, омокрянето на елементите с него и свързването им след изстиването на припоя. При спояването се използва припой, чиято температура на топене е по-ниска от тази на съединяваните метални части. В този случай основно се говори за работа с нискотемпературен припой. При високотемпературните спойки, здравината на съединението е същата както на основните метали.
Спояването не бива да се бърка със заваряването.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
В немскоговорещите страни се говори за нискотемпературна и високотемпературна спойка, докато в англоговорещите страни за двете понятия по-често се използват термините „soldering“ и „brazing“. Нискотемпературни са спойките с температури до 450 °С, при които може да бъде използван поялник, докато при високотемпературните спойки (над 450 °С) се изисква по-мощен (високотемпературен) източник на топлина като горелка, заваръчен апарат и др. Припоите използвани при двата процеса също са различни.
Добре е двете технологии да бъдат разграничавани поради немалкото технологични различия между самите процеси.