Спиридон Казанджиев

Спиридон Спасов Казанджиев е български психолог и философ-идеалист. Трудовете му са в областта на общата, възрастовата, военната психология, както и на философията, естетиката, логиката, литературната критика.

Тази статия е за българския психолог. За българския лекар вижте Спиридон Казанджиев (лекар).

---

Спиридон Казанджиев
български психолог
Спиридон Казанджиев, 1941 г. Източник: ДА „Архиви“ 1941 г.
Роден	Спиридон Спасов Казанджиев 23 декември 1882 г. Севлиево, Княжество България
Починал	13 май 1951 г. (68 г.) София, Народна република България
Учил в	Софийски университет Лайпцигски университет Цюрихски университет
Научна дейност
Област	Психология
Учил при	Вилхелм Вунд
Работил в	Софийски университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на XX век
Интереси	Естетика, логика
Семейство
Братя/сестри	Сава Казанджиев
Спиридон Казанджиев в Общомедия

Биография

Казанджиев е роден в 1882 г. в Севлиево. Негов по-голям брат е ботаникът Сава Казанджиев.^[1] Следва в Софийския университет, а после в Лайпциг, където е студент на Вилхелм Вунд. Защитава докторат в Цюрихския университет. Работи като гимназиален учител.^[2]

Участва във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. През Балканската война служи като подпоручик в 31 пехотен полк.^[3] По време на Първата световна война е преводач към 302 германска дивизия на Солунския фронт.^[4]

Доцент и професор в Софийски университет, действителен член на БАН. В университета освен по Психология Спиридон Казанджиев чете и лекции по Логика, Естетика (с упражнения), както и Наука за религиозното съзнание. Неговият студент Есто Везенков го описва като дружелюбен преподавател, човек с „широки интереси“.^[5]

Памет

На академик Спиридон Казанджиев е наречена улица в квартал „Симеоново“ в София (Карта).

Библиография

• Критически опит върху метафизиката на Вилхелм Вунд. Научна или историческа философия. София, 1919
• Le savoir et la foi dans la connaissance scientifique. 1922
• Wahrheit und Evidenz. 1936
• Пред извора на живота. 1937
• Психология на възприятието. София, Университетска печатница, 1940
• Военна психология. Психология на боеца. София, Печатница на военно-книгоиздателския фонд, 1943
• Срещи и разговори с Йордан Йовков. София, Български писател, 1960, 122 с.
• Философски и психологически съчинения. София: Наука и изкуство, 1982, 428 с.

Външни препратки

• От и за Спиридон Казанджиев в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
• Светлозар Игов, Слизането от Балкана (Интенционалната заблуда на Йордан Йовков), електронно списание LiterNet, 19.07.2008, № 7 (104)

Бележки

1. Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, изд. „Пенсофт“, 2001. ISBN 954-430-756-7/954-642-111-1. с. 95.
2. Димитрова, Снежана. За другата история на Балканските войни, kultura.bg, бел. 4, посетен на 24 октомври 2017 г.
3. Dimitrova, Snezhana. Of Other Balkan Wars: Affective Worlds of Modern and Traditional (The Bulgarian Example). In: Perceptions: Journal of Foreign Affairs, Ankara, 2013, p. 38.
4. Dimitrova, Snezhana. Taming the death’: the culture of death (1915 – 18) and its remembering and commemorating through First World War soldier monuments in Bulgaria (1917 – 44). In: Social History, Routledge, vol.30. n.2, 2005, p. 176.
5. Везенков, Есто. Частица от истината за цялото. Спомени на журналиста, София 2009, с. 89.

Тази статия за българин все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия за психолог все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

• Портал „Психология“