![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/28/Signing_Of_The_Social_Security_Act.jpg/640px-Signing_Of_The_Social_Security_Act.jpg&w=640&q=50)
Социална защита
From Wikipedia, the free encyclopedia
Социална защита [1] (в английски като welfare), на български като социална помощ и в законодателството като социално подпомагане [2] (което е различно от английското social support, което има смисъла на социална подкрепа) е осигуряването на минимално ниво на благосъстояние и социална подкрепа за всички граждани, понякога и като публична помощ. В повечето развити страни социалната защита е предоставяна от държавното управление и в по-малка степен от благотворителни организации, неформални социални групи и т.н.[3]
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/28/Signing_Of_The_Social_Security_Act.jpg/640px-Signing_Of_The_Social_Security_Act.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Commons-logo.svg/30px-Commons-logo.svg.png)
Социалната държава в този смисъл включва концепции за услуги като универсално здравеопазване и осигуряване при безработица.
Международната организация на труда определя социалната сигурност като обхващаща подкрепа за тези в напреднала възраст, подкрепа за издръжка на деца, медицинско лечение, родителски и болнични отпуск, обезщетения за безработица и инвалидност и подкрепа за страдащи от трудова злополука[4][5].
В по-широк план социалната защита включва и усилия за осигуряване на основно ниво на благосъстояние чрез безплатни или субсидирани социални услуги като здравеопазване, образование, професионално обучение и обществено жилищно настаняване [6][7]. В Държавата на всеобщото благоденствие, тя поема отговорност за здравето, образованието и благосъстоянието на обществото, предоставяйки набор от социални услуги като описаните. Първата социална държава е Германия като империя (1871 – 1918), където правителството на Бисмарк въвежда социално осигуряване през 1889 г.[8]. В началото на 20 век Обединеното кралство въвежда социално осигуряване около 1913 г. и приема социалната държава със Закона за националното осигуряване от 1946 г., по време на правителството на Атли (1945 – 51). В страните от Западна Европа, Скандинавия и Австралазия социалните грижи се осигуряват главно от правителството извън националните данъчни приходи и в по-малка степен от неправителствени организации (НПО) и благотворителни организации (социални и религиозни). Право на социална сигурност и адекватен жизнен стандарт е заложено в членове 22 и 25 от Всеобщата декларация за правата на човека[9].