Сойомбо (символ)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Сойомбо (на монголски: Соёмбо тэмдэг; на санскрит: स्वयंभू) е специален символ в азбуката сойомбо, създадена от Занабазар през 1686 г. Името „сойомбо“ произлиза от санскрит и означава „себесъздаден“. Служи като национален символ на Монголия, присъства на знамето и герба на страната и в множество официални документи.
В азбуката сойомбо двете вариации на символа сойомбо се използват за обозначение на началото и края на дадено изречение. Съществува възможност, че самият символ е по-стар от азбуката.
Сойомбо представлява композиция във формата на колони, в която в схематически вид е представена идеята за произхода и действията на монголския народ и държава. Символът включва в себе си ред знаци, обозначаващи цели понятия: тези знаци се четат от горе надолу. Елементите на сойомбо в случая имат тълкуване, присъщо само на сойомбо като държавен символ. В частност, двата елемента, представляващи кръг, които са в центъра на емблемата не трябва да се тълкуват като Ин и Ян, въпреки външното сходство.
Първоначално хунну и монголците изобразяват Слънце, Луна и огън на своето знаме.