Скит
From Wikipedia, the free encyclopedia
Скит (на гръцки: Σκήτη) е християнска монашеска обител. Обикновено е уединено отшелническо жилище, самостоятелно или обособено в рамките на манастир. Може да бъде и група от отшелнически жилища или дори общежителна обител с множество монаси, подчинена на определен манастир. Названието скит идва от името на Скитската пустиня – място на първоначалното разпространение на монашеството в Египет, западно от долното течение на река Нил.[1]
Монасите, живеещи в скита, приемат допълнителни обети – за строг пост, усилени молитви, затворничество, мълчание и др. Скитът обикновено е затворен за посещения на външни лица.