Системна конзола
From Wikipedia, the free encyclopedia
Системна конзола, компютърна конзола, операторна конзола или само конзола е софтуерно приспособление за задаване на команди и изписване на системни съобщения чрез клавиатура и наблюдение на входната и изходната информация на монитор (традиционно текстови, но може да е и графичен терминал), като по-този начин се постига комуникация между потребителя и компютъра. Използва се за системно администриране, особено за съобщения на BIOS или boot loader, ядрото на ОС, системите init и syslog. Системните конзоли са вид компютърен терминал, които в абстрактната си форма могат да преминат във виртуална конзола и терминален емулатор. Системната конзола се използва в частност при интерфейс с команден ред (command line interface – CLI) – начин за потребителя за взаимодействие с операционната система на компютър, при който потребителят въвежда команди като последователни редове текст. Той е бил основен за повечето от разпространените през 70-те и 80-те години на 20 век операционни системи, включително MS-DOS, CP/M, UNIX и Apple DOS. Интерфейсът обикновено бива имплементиран с command line shell (програма, която приема команди под формата на текст и ги преобразува в съответни функции) на операционната система.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Конзола.
Този тип взаимодействие с операционната система не е толкова широко разпространен сред днешните потребители, които предпочитат графичен интерфейс, но се предпочита повече от по-напреднали потребители, тъй като това предлага по-мощни средства за работа.
С програмите с този тип интерфейс е по-лесно да се работи чрез скриптове.
Алтернативи на взаимодействието чрез въвеждане на команди са: избор от менюта (напр. IBM AIX SMIT), комбинации от клавиши на клавиатурата и други програми, обикновено управлявани с мишка.