Синяк

Синяк^[1] или Снежник^{[1][2][3][4][5]} (изписване до 1945 година: Снѣжникъ, на гръцки: Άσκιο, Аскио или Σινιάτσικο, Синяцико, катаревуса: Άσκιον, Аскион или Σινιάτσικον, Синяцикон, на турски: Karlı Dağ, Карлъдаг) е планина в северната част на Гърция.^[6]

Синяк Άσκιο
Планината Синяк, снимана от Влашка Блаца
Местоположение на картата на Кожанско 40.406389, 21.556667
Общи данни
Местоположение	Гърция
Надм. височина	2107 m
Синяк в Общомедия

Имена

От двете гръцки имена – Аскио е възроденото антично, а Синяцико е гръцката адаптация на българското име, което се използва в района. На карта от 1827 година е Sinazigos, от 1911 - Συνιάτσικον или Άσκον Συνάζυγον от 1934 година - Σινιάτσικον, по-късно Άσκιον и Σινιάτσικον и в най-новите карти само Άσκιον.^[6]

Описание

Планината е разположена в Егейска Македония. На север е отделена от планината Мурик с Блацката котловина с Влашка Блаца (1330 m). На юг е отделена от планинската верига Велия (Мелия) чрез серията язовири на Бара (1050 m) на югоизток от Галатини (Конско). На запад е отделена от Мурик от река Мирихос (на надморска височина 850-700 m), която се влива в река Бистрица (Алиакмонас). На изток е отделена от планинската верига Карталдаг (Аетовуни) с шийката на Рахи (940 m), откъдето започват реките Бекревеникос и Клисура (Грацианис).^[6]

В планината са разположени няколко влашки села като Влашка Блаца (днес Власти) и Ератира (Селица). Източно от Ератира, от югоизточната страна на връх Профитис Илияс, на височина 1120 m е впечатляващата пещера Агиотрипа с три камери и малко езеро. На южното било на Магула Макрияни (на надморска височина 1480 m), на 4 km от главния път Кайляри (Птолемайда) - Влашка Блаца, до платото Цилиминка или Цилиминкра е хижата на Кайлярския алпинистки ски клуб 60 места за спане.^[7]

Скалите на планината са варовици и доломитови варовици.^[7]

Изкачването до върха може да се направи или от хижата за около 3 часа или от селището Намата (Пипилища, 1140 m) за около 4 часа.^[7]

Върхове

Име	Име	Височина	Местоположение
Агиос Христофорос	Σινιάτσικο	2107 m[6]
Агиос Прокопиос	Άγιος Προκόπιος	1273 m[6]	в ЮИ част, З от Скити
Грепо	Αγριόχοιρος, Μπεγγίριον, Γκρέπο	1406 m[6]
Агроскордо	Αγρόσκορδο	1427 m[6]	в З част, СИ над Ератира
Аналипси	Ανάληψη	1281 m[6]	в Ю част, З от Галатини
Бели камино	Ασπρόπετρα, Άσπρη Πέτρα, Μπελικάμινο	1115 m[6]
Голина, Гулина	Γουλίνα	1137 m[6]
Гурнес, Менделорахи	Γούρνες, Μεντελοράχη	1240 m[6]
Гурнес	Γούρνες	1135 m[6]	в Ю част, З от Галатини
Дракотрипа	Δρακότρυπα	1923 m[6]
Дио Лофи	Δύο Λόφοι	1210 m[6]	в ЮИ част, СЗ над Скити
Исиоматаки, Микро Юрти	Ισιωματάκι, Μικρό Γιούρτι	1212 m[6]	в ЮИ част, З от Скити
Каракаци Трипа, Каракас Трипа	Καρακάτση Τρύπα, Καρακάς Τρύπα	1281 m[6]	в ЮИ част, И от Галатини
Кастрели	Καστρέλλι	1140 m[6]	в Ю част, ЮИ от Галатини
Катрадзотис	Κατρατζιώτης	1300 m[6]	в СЗ част
Кладери, Цубан Клади	Κλαδερή, Τσομπάν Κλαδί	1127 m[6]
Кокинобара	Κοκκινόμπαρα	1177 m[6]	в ЮИ част
Корифи, Гува Караули	Κορυφή, Γκούβα Καραούλι	1194 m[6]
Куфопетра Гостерни	Κουφόπετρα, Γκοστέρνη	1304 m[6]
Мангутия	Μαγγούτια	1581 m[6]	в централната част
Магула, Бекривеникос	Μαγούλα, Μπεκριβενίκος	1608 m[6]	в И част
Магула	Μαγούλα	1248 m[6]	в З част, южно от Намата
Магула Макрияни	Μαγούλα Μακρυγιάννη	1538 m[6]	в С част
Маестрос, Хайстрос	Μαέστρος, Χάϊστρος	1844 m[6]	в централната част
Масия Рахи	Μεσιά Ράχη	1460 m[6]
Мнимория	Μνημόρια	1140 m[6]
Барука, Барунка	Μπαρούκα, Μπαρούγκα	1320 m[6]
Бистерия	Μπιστέρια	1000 m[6]
Низами	Νιζάμι	1831 m[6]
Гри бунар	Ξηροπήγαδο, Γκρι Μπονάρ	1281 m[6]	в ЮИ част
Падес	Πάδες, Πάδη	1369 m[6]	в централната част
Палиострунга	Παλιοστρούγγα	1194 m[6]
Паратиритирио, Вита, Караули	Παρατηρητήριο, Βύθα, Καραούλι	1307 m[6]
Халепли	Περιστέρια, Χαλεπλή	1321 m[6]	в И част
Петра	Πέτρα	1360 m[6]
Грембос	Πολύκορφος, Τσούκες, Γκρέμπος	1346 m[6]	в ЮИ част
Профитис Илияс	Προφήτης Ηλίας	1383 m[6]
Профитис Илияс	Προφήτης Ηλίας	1354 m[6]	в СЗ част, южно от Влашка Блаца
Пиргос, Даут Пиргос	Πύργος, Νταούτ Πύργος	1507 m[6]
Папра Полена, Дуливар	Σιδηρόπετρα, Πάπρα Πολένα, Ντούλιβαρ	1041 m[6]
Скарпа Пиргос	Σκάρπα Πύργος	1646 m[6]
Скафидаки, Скавадаки	Σκαφιδάκι, Σκαβδάκι	1040 m[6]	ЮИ над Ератира
Скокос	Σκόκος	1824 m[6]	в централната част
Сивриция	Σκοπιά, Σιβριτσιά Τεπέ, Σιβρίτζια	1288 m[6]	в ЮИ част, З над Антотопос
Сувлия	Σουβλιά	1760 m[6]	в централната част
Станес, Керслик тепе, Кереслик Лофос	Στάνες, Κερσλίκ Τεπέ, Κερεσλίκ Λόφος	1393 m[6]
Стафидас, Барунка	Σταφίδας, Μπαρούγκα	1577 m[6]	в И част
Тумба	Τούμπα	1200 m[6]
Цаирия	Τσαΐρια	1020 m[6]
Цукари	Τσουκάρι, Τσικάρι	1029 m[6]
Каврандаси	Φρούριο, Καβραντάσι	1101 m[6]
Филурия, Филория	Φυλλουριά, Φυλλούρια	1428 m[6]	в З част, С над Ератира
Фолеа, Струнга, Друнк	Φωλέα, Στρούγγα, Ντρούγκ	1402 m[6]	в централната част
Месорахи	Μεσορράχη	960 m[6]
Паратиритирия, Караулия	Παρατηρητήρια, Καραούλια	854 m[6]	в СИ част

Бележки

1. Карта на Македония. Мѣрка 1:500 000. Приложение къмъ книгата „Македония“. София, Картографически Институтъ, 1904.
2. Въздухоплавателна карта въ проекция на Меркаторъ: Солунъ. Мѣрка 1:500 000. София, Изработена и печатана в Държавния географски институтъ. За служебно ползване, 1942.
3. Административна карта на България. Мѣрка 1:400 000. Издава П. Атанасовъ. Съставилъ и изработилъ Г. Продановъ. Държавенъ географски институтъ, 1944.
4. Карта България. Мѣрка 1:1,000,000. София, Книгоиздателскво Хр. Г. Дановъ - О. О. Д-во.
5. Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 128.
6. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 366. (на гръцки)
7. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 368. (на гръцки)