From Wikipedia, the free encyclopedia
Синдромът на Прадер-Вили[1] (съкратено СПВ) е сравнително рядко генетично заболяване, при което седем гена в сегмент 15q11 – 13 на 15-а хромозома вкупом или частично са делетирани или не се експресират. За пръв път е описан през 1956 г. от швейцарските лекари:
Честотата на СПВ е между 4 и 10 на 100 хиляди раждания[3]. Сравнително новият клон на генетиката – епигенетика, описва рестриктивно моноалелната експресия на гени – т.нар. умълчаване („импринтинг“, на английски: imprinting) според това, от кой родител е генетичният материал. Произходът на генетичния материал засегнат от синдрома ПВ е от гените на бащата. Подобно на СПВ съществува аналог, Синдром на Ейнджълман, при който придобитият от майката генетичен материал, в същия хромозомен генетичен регион – сегмент 15q11-13, е нефункционален. Повечето хора имат поне едно работещо копие на тези гени, докато хората със СПВ нямат нито едно работещо копие.
Най-сериозната характеристика, отличаваща синдрома, е прекалената корпулентност и патологично затлъстяване, заедно с ненаситен глад. Пациентите имат сериозни отклонения на серумните показатели на холестерол и глюкоза. Фенотипните характеристики на синдрома имат своята вътрешна хронология. Пациенти, страдащи от този синдром, обикновено се наблюдават с някои от следните отклонения:
Лицата, страдащи от СПВ, често запазват предпубертетната тенденция на затруднения при учение, усвояване на информация и абстрактно мислене. Освен това те имат проблеми с концентрацията върху умствени дейности – изключително разсеяни са. При едно проучване на Кърфс и Фрим (Curfs and Frym) [5] през 1992 година върху интелектуалните заложби на лица със СПВ се установяват следните наблюдения:
процент от общия брой участници |
долен праг на КИ |
горен праг на КИ |
интерпретация |
---|---|---|---|
5% | 85 | --- | ниска средна интелигентност |
27% | 70 | 85 | гранично интелектуално забавяне |
39% | 50 | 70 | лека степен на умствено забавяне |
27% | 35 | 50 | средна степен на умствено забавяне |
1% | 20 | 35 | висока степен на умствено забавяне |
<1% | --- | 20 | крайна степен на умствено забавяне |
Подобно проучване на Касиди през 1997 г. установява, че 40% от лицата, засегнати от СПВ, имат ниска-средна или гранично-ниска интелигентност. Това им позволява да функционират и да се грижат за ежедневни задачи на домакинството, покупки, пране и прочее [6]. Проучването на Касиди показва по-висок процент (40%) от установения от Кърфс и Фрим пет години преди това (32%),[5] но и двете проучвания потвърждават тенденцията валидна за 50 – 65% от лицата с такива увреждания – да имат лека или гранична интелектуална обремененост.
Децата със СПВ имат необичаен умствен профил. Често при тях се забелязва силна зрителна организираност и възприятие, включително четене и речниково богатство, но говоримата реч е бедна и често засегната от силно носово изговаряне на думите (хиперназалност). Забелязва се засиленото им умение да подреждат пъзели (на английски: jigsaw puzzle) [7][8], макар според някои специалисти, това е вследствие на по-честа употреба и практика[9].
Преработката на слухова информация и последователни процеси е сравнително обременена, както и аритметичните и писмените умения, кратковременната зрителна и слухова памет, както и умението да се съсредоточат върху слухова информация. С напредване на възрастта някои от тези умения се усъвършенствуват, но общата обремененост се запазва [7].
Много често лица със СПВ се наблюдават да имат ненаситен апетит, в резултат на което още като деца или по-късно те затлъстяват и дори до изключителна крайност. За момента няма консенсус по отношение на причините на този невероятен глад, но има индикации, че нарушения върку 15-а хромозома се отразяват на нормалната функция на хипоталамуса[6]. Имайки предвид, че хипоталамусът регулира много жизнени функции, в това число и апетита, много вероятно е да има връзка между генетичната повреда в региона на ПВ и поведението на ненаситен глад. За жалост, при аутопсия не се наблюдава пост мортем органична повреда на хипоталамуса на лица, които са били засегнат от СПВ [6]. На биохимично ниво пациентите имат повишено ниво на хормона грелин, което се свързва със засиления апетит и затлъстяването им. Касиди споменава, че е необходимо поставяне на строги ограничения и ясни очаквания, за установяване на постоянно поведение.
Основна трудност, изпитвана от хората с този синдром, е овладяването на вътрешни подбуди към натрапчиво принудителни действия като самоощипване, както и неспокойност [7][10]. Психиатричните симптоми на параноя, халюцинации и депресия се наблюдават при близо 5 – 10% от 20-35-годишните [7][6] Психиатрични и поведенчески проблеми са най-честите причини за хоспитализация[11].
Няколко аспекта на СПВ подкрепят хипотезата, че при пациентите е нарушено наличието или обмяната на хормона на растежа, соматотропин. По-специално това се наблюдава в ниския ръст, занижени мускулна маса и разход на енергия, както и висок процент на тлъстини, в сравнение с намалена маса на костите. Както вече се спомена. Лицата със СПВ имат недоразвити полови органи (хипогонадизъм), което при някои се изразява в инфантилизъм. При мъжете, често се наблюдава крипторхизъм, а при жените, лека форма на адренархия – ранно появяване на незряла менструация (обикновено между 6- и 8-годишна възраст). Крипторхизмът при момчетата може да се поправи с хирургическа намеса, а адренархията при момичетата с хормонални препарати.
Синдромът се причинява от делетирането на бащините копия на инпринтнатите гени за малкия рибонуклеопротеинов пептид (на английски: Small nuclear ribonucleoprotein polypeptide) N – SNRPN и генът NDN, заедно с групи от малки ядрени рибонуклеинови киселини (snoRNAs) SNORD64, SNORD107, SNORD108 и две копия на SNORD109, 29 копия на SNORD116(HBII-85) и 48 копия на SNORD115 (HBII-52), намиращи се върху 15-ата хромозома в района 15q11-13 [12][13]
Този така наречен PWS/AS[14] участък е вероятно повреден в резултат на случайна мутация, но съществуват няколко алтернативни генетични метода за повреда. Това са паренталната (родителската) дисомия[15], хромозомна транслокация и делетиране на гени на гени. Поради отпечатването (импринтинга), наследените от майката копия на тези гени са потиснати, а само бащините копия се експресират. При това положение и при делетирани или повредени бащини копия на тези гени, организмът остава с нефункционален участък върху 15-а хромозома. Подобно положение, но с потиснати бащини гени, се наблюдава при синдрома на Ейнджълман. Тези два синдрома са първите, при които се наблюдава явлението умълчаване при хората – процес на метилиране на участъци от гените и хистонови модификации за постигане на моноалелна експресия без промяна в генетичната последователност.
Рисковете за другите деца на същите родители да имат СПВ зависят от механизма на хромозомната повреда. Ако детето със СПВ има делеция или монопарентална дисомия рискът за другите деца е по-малък от 1%, докато при спонтанна мутация на зоната за контрол на импринтинга (умълчаването) той е 50%, а при парентална хромозомна транслокация – 25%.
За всеки един от известните генетични механизми има установен метод на генетично тестване по време на бременността. Микроделеция на едно „семейство“ от малките ядрени рибонуклеинови киселини snoRNAs – HBII-52, го изключва от някаква съществена роля за формирането на синдрома [16]. От друга страна изследвания върху мишки и човешки генетични модели показва, че делецията на 29-те копия на SNORD116 (HBII-85) е основната причина за СПВ[17][18] [19][20][21].
В света има повече от 400 хиляди души, които живеят със СПВ[22]. Макар и ограничени, формите на лечение подобряват общото качество на живот и намаляват отрицателните последствия или прояви на синдрома. Колкото по-рано се постави дефинитивна диагноза, толкова по-рано може да започне хормоналната корекция и ежедневна администрация на соматотропин. Този хормон подпомага нормалния растеж и развитие, както и установява един здравословен апетит, което впоследствие се отразява положително върху теглото и намалява ненаситния глад.
Традиционният метод за диагноза дотогава се е опирал на описаните по-рано фенотипни характеристики [3]. Тези характеристики и поведение обаче могат да се коригират ако рано се диагнозират и се започне някаква форма на хормонална терапия или да не се забележат, ако такава терапия е започната емпирично. Подобно на други синдроми, при които се наблюдава цяла гама на характерните проявления, така и при синдрома на Прадер-Вили съществуват различни по силата на проявлението си вътрешни и външни симптоми, които подлежат на промяна. Само добре обучен специалист може да различи някои слаби прояви на синдрома. Това прави симптоматичният метод на диагноза слабо надежден. По тези причини традиционният метод на клинична диагноза, според характерните външни черти на пациента, днес са подменени с генетичен тест.
Новородени деца със слабо изразен (вял) мускулен тонус се препоръчва да бъдат тествани генетично, особено ако друго дете на същите родители е със съществуваща диагноза СПВ. Златен стандарт за определяне на диагнозата е проверка на метилиране на ДНК за установяване на отсъствието на бащините гени в участъка 15q11-q13. Чувствителността на този вид лабораторна проба е 97%. Проверка на метилирането е особено важна при новородените или много млади индивиди, които не са достатъчно развити, за да демонстрират клинично типичните прояви на синдрома.
Често педиатри, които не са запознати добре със синдрома обясняват поведението или чертите на пациентите си с други популярни или по-често срещани състояния като трисомия 21 – Синдром на Даун. Друга причина за тази погрешна диагноза са някои характерни черти на двата синдрома, които си приличат като например затлъстяване, бадемовите (дръпнати) очи и проблеми с интелекта и поведението. Препоръчва се, когато се забележат отклонения в нормалното развитие на новороденото или детето, то да се прегледа от специалист педиатър или още по-добре от детски психиатър или психолог, за които се предполага да са добре запознати със СПВ. И най-сигурната диагноза си остава генетичния (ДНК) тест.
Като изключим палиативните мерки чрез хормонални препарати, СПВ е нелечимо състояние. Спорт, физиотерапия, диетично хранене, обучение съобразено с интелектуалната обремененост, логопедия, и други специализирани терапии могат да подпомогнат личността да се изяви по пълноценно. Най-големият проблем пред хората с ПВ е ненаситният глад, водещ до крайно затлъстяване. Предписания на дневна доза соматотропин се препоръчват при деца, но не и възрастни[23][24][25]. В течение на годините се очаква развитие на обструктивна апнея, вследствие на крайно наднормено тегло, като този вид проблем се лекува симптоматично по същия начин както и при индивиди без СПВ.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.