Силвио Гезел

Силвио Гезел (на немски: Johann Silvio Gesell) е немско-белгийски и аржентински предприемач, икономист, финансист, социален реформатор, основател на теорията за „свободната икономика“ и „свободните пари“.

Силвио Гезел Silvio Gesell
финансов теоретик
Силвио Гезел, 1895 г.
Роден	17 март 1862 г. Санкт Вит, Прусия (днешна Белгия)
Починал	11 март 1930 г. (67 г.) Ораниенбург, Германия
Погребан	Ораниенбург, Федерална република Германия
Учил в	гимназия
Научна дейност
Област	Икономика
Повлиян	Теодор Хертцка, Хенри Джордж, Пиер-Жозеф Прудон
Повлиял	Джон Мейнард Кейнс
Силвио Гезел в Общомедия

Биография

Гезел е роден в Санкт Вит, Прусия (днешна Белгия) на 17 март 1862 г. Майка му е белгийка, баща му е германец. Той е 7-то от 9 деца. Посещава градското училище в Санкт Вит, а след това гимназия в гр. Малмеди. Заради липса на средства не постъпва в университет.

Започва работа като служител в Deutsche Reichspost – пощенската служба на Германската империя. Работата не му харесва и става помощник-търговец при брат си в Берлин. Работи в Малага като кореспондент. Връща се в Германия, за да отслужи задължителна военна служба. След това е търговец в Брауншвайг и Хамбург.

През 1887 г. Гезел се премества в Буенос Айрес, където отваря магазин от веригата на брат си. Депресията в Аржентина през 1890 г. сериозно удря по неговия бизнес и той започва да изследва структурните проблеми, породени от монетарната система. През 1891 г. излиза първият му труд по темата: „Реформиране на печатането на пари като мост към социалната държава“ (Die Reformation des Münzwesens als Brücke zum sozialen Staat). После написва Nervus Rerum и „Национализацията на парите“ (The nationalization of money).

Завръща се в Европа през 1892 г. След няколко месеца в Германия се премества в Ньошател, Швейцария. Там основава ферма, с която да финансира съществуването си, докато продължава икономическите си изследвания. През 1900 г. започва да издава списанието „Парична и поземлена реформа“ (Geld- und Bodenreform), но поради финансови причини е принуден да го спре през 1903 г.

От 1907 до 1911 г. отново е в Аржентина. След това се завръща в Германия и живее във вегетарианската комуна Obstbausiedlung Eden, основана от Franz Oppenheimer в гр. Ораниенбург, на 30 км северно от Берлин. Започва да издава списанието „Физиократът“, но е принуден да го спре, защото след избухването на Първата световна война е забранено от цензурата.

През 1915 г. Гезел се завръща във фермата си в Ньошател. През 1919 г. е поканен от Ернст Никиш да участва в управлението на Мюнхенската република (известна като Баварска съветска република), където е назначен за народен представител (министър) по финансите. Гезел кани швейцарския математик Теофил Кристен и икономиста Ернст Поленске за свои помощници и написва закона за създаването на свободните пари. Остава на поста само 7 дни, след което не е включен в новото революционно правителство. След разтурянето на републиката е задържан за няколко месеца, но на процеса в Мюнхен е оневинен след защитната му реч.

Заради участието му в Мюнхенската република Швейцария не му позволява да се върне във фермата си в Ньошател.

Гезел се връща в комуната в Ораниенбург, където, с изключение на пореден престой в Аржентина между 1924 и 1927 г., живее до смъртта си. Умира от пневмония в овощарската кооперация „Рай“ в Ораниенбург на 11 март 1930 г.

Икономически идеи

Гезел разпространява идеите си на немски и испански. Неговият син Дон Карлос Айдахо Гезел основава крайморския град Вийия Гезел (Villa Gesell) до Буенос Айрес, който нарича на баща си.

Силвио Гезел се смята за гражданин на света и вярва, че земята трябва да принадлежи на всички хора, независимо от раса, пол, социално положение, богатство, религия, възраст и че границите между държавите трябва да бъдат премахнати.

Гезел основава икономическата си теория върху интереса на хората като естествен и здравословен мотив да действат, който позволява на личността да се стреми към задоволяване на нуждите си и да бъде продуктивна. Икономическата система трябва да е справедлива сама по себе си, иначе ще се разпадне. Той нарича тази система „подчинена на природните закони“ и с това става ясна опозиция на Карл Маркс, който иска промяна в социалните отношения.

Вземайки предвид егоизма, Гезел призовава за свободна, честна бизнес конкуренция с равни шансове за всички. Това значи премахване на всички законови и наследствени привилегии. Всеки трябва да разчита на собствените си способности, за да си изкарва хляба. В този „естествен икономически ред“, най-талантливите ще имат най-високи доходи, но без това да бъде разкривявано от лихви и наеми. Финансовото положение на по-малко талантливите също ще се подобри, защото те няма да бъдат принуждавани да плащат лихви и наеми. По този начин пропастта между бедни и богати ще намалее по естествен път. Освен това по-големите средни доходи за всички ще означават и повече помощ за бедните, тъй като повече хора ще имат достатъчно да споделят с тези в нужда.

Предлага отрицателни лихвени проценти, за да бъде стимулирана икономиката чрез непряка форма на обезценяването на парите.

Външни препратки

• Пълен текст на The Natural Economic Order ((en))
• John Maynard Keynes, General Theory Of Employment, Money And Interest, book 6, chapter 23 (глава върху Силвио Гезел) ((en))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Silvio Gesell в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​