Седес

Седес или Терми (на гръцки: Θέρμη, до 1926 година Σέδες, Седес^[1]) е градче в Гърция, център на дем Седес, област Централна Македония с 11 360 жители (2001).

Седес Θέρμη
— село —
Църквата „Свети Николай“
Седес 40.547222, 23.019722 Седес Седес
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Терми
Географска област	Халкидически полуостров
Надм. височина	55 m
Население	11 360 души (2001)
Седес в Общомедия

География

Градът е разположен в северозападната част на Халкидическия полуостров, на 15 километра югоизточно от Солун. В градчето е Летище Седес.

История

Златна диадема, изобразяваща Херкулесовия възел, открита в Седес, 320 – 300 пр. Хр., Солунски археологически музей

Къщи в Седес през Първата световна война

Съглашенски войници в Седес през Първата световна война

В Османската империя

Седеската джамия е от края на XVII – началото на XVIII век.^[2] В края на XIX век Седес е чифлик в Солунска кааза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Седес (Sédès), Касандрийска епархия, живеят 250 гърци.^[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Седице (Seditze) е посочено като село в Солунска каза с 35 домакинства и 160 жители българи.^[4]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Седес живеят 200 българи християни.^[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Седес (Sedés) има 135 жители гърци.^[6]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Седес (Σέδες) е славяногласно село в Касандрийска митрополия с 65 жители с гръцко съзнание. В селото работят гръцко начално смесено училище с 4 ученици и 1 учител.^[7]

В Гърция

В 1913 година Седес попада в Гърция. В него постепенно са заселвани гърци бежанци от България и Турция. Първите бежанци започват да идват в 1914 година от Мандрица (60 семейства) и Източна Тракия (Турио, Кюпли, Фенер и Цариград). В 1924 – 25 година пристигат 73 семейства от Станимашко – предимно от Горни Воден, а в 1926 година пристигат 64 семейства от Понт, 27 семейства от Западна Мала Азия, 20 от Тракия и 4 от Кавказ. След 1920 година се заселват и няколко семейства власи и каракачани.

В 1926 година селището е прекръстено на Терми. В 1928 година Терми е представено като смесено местно-бежанско селище със 181 бежански семейства и 763 души бежанци.^[8]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/23795/407/11-6-1991 - ΦΕΚ 837/Β/11-10-1991 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 11 юни 2018.^{[неработеща препратка]}
3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 36. (на френски)
4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 154 – 155.
5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 220 – 221. (на френски)
7. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012